Нежно юлско утро. Той разхождаше малката си дъщеричка по алеите на парка. Тревата и китните цветя ухаеха на свежест! Малката подтичваше насам - натам, току откъсне някое цвете, помирише го и си го закичи на ухото. По дърветата птички припяваха нежни трели, а пчеличките жужаха, събирайки цветен прашец.
Внезапно една заблудена пчела влетя в полуотворената уста на детето. От страх то пое дълбоко въздух. Изпищя! Остър хрип! Раздираща кашлица и пчелата изскочи навън. Гърлото му започна да се подува. В панически ужас той се озърташе за помощ. Хора нямаше! Птичките бяха замлъкнали. Лекият повей спрял. На фона на зловещата тишина се чуваше само хриптенето на възпаленото гърло. По румените допреди малко бузки се стичаха едри сълзи. Вдигна детето на ръце и хукна. До пътя имаше поне километър. Малката дишаше все по-трудно. Спря. положи я на тревата. Извади мобилния телефон и с треперещи пръсти набра бърза помощ. Мина около минута, докато обясни какво се е случило и къде се намират. Когато приключ ...