Feb 2, 2015, 5:27 PM

Басът 

  Prose » Others
568 0 1
6 мин reading

Ден 1

 

  Всичко започна с един спор, който подхванахме със съседа Стилиян, докато си пиехме биричка пред блока една вечер. Общо взето става въпрос за следното: аз му казах, че човек може да изкара цял месец с един лев средно на ден за храна, а той ми се изсмя в лицето и започна да ми се подиграва. Аз се разпалих и му предложих да се хванем на бас. Хванахме се, за доста солидна сума(като се има предвид, че в момента съм безработен и не разполагам с много пари). После дълго време уточнявахме подробностите, а те се оказаха доста. Накратко става въпрос за следното: заложих апартамента си като гаранция; дадох му ключовете, за да не мога да излизам и да си купувам кльопачка. Между другото офисът на фирмата му е под моя апартамент, а апартаментът му – до моя. Никакво мърдане. Налагаше се цял месец да нямам никакви социални контакти и да не пия никакъв алкохол (това последното ми се струваше доста страшно). Разбрахме се всяка сутрин да излизаме заедно да напазарувам, а после – веднага обратно вкъщи и под ключ цял ден. После Стилиян се увери, че в апартамента ми няма никаква храна, благосклонно ми остави подправките. И се почна.

  След дълъг размисъл стигнах до извода, че с първия лев трябва да си купя картофи. На сутринта излязохме двамата, аз намерих едни дребнички картофи за 60 стотинки килото и купих за един лев. После се прибрахме и той ме заключи, като преди това ми се ухили ехидно.  

  Честно казано хич не е приятно цял ден да набиваш само варени картофи.

 

Ден 2

 

  Първоначално бях решил да си купя хляб, но бързо прецених, че е по-добре да си взема брашно и да си меся питки. Намерих килограм брашно за 84 ст. и така спестих 16 ст. за следващия ден. Месенето не се оказа лесна работа. Като започна да ми лепне това ми ти тесто по ръцете… страшна работа. Но се справих и изпекох три питки. Станаха вкусни, особено като ги поръсих с чубрица. А, забравих да кажа, че ръцете си ги разтърках, за да изчистя полепналото брашно, и парченцата, които изпадаха, ги прибрах в хладилника за резерва. Иначе не може да се каже че съм огладнял, но ми е едно такова … терсене. Все пак съм деветдесеткилограмов мъж и съм свикнал всеки ден да ям месо. Никога не съм постил. А жените са по–тревопасни по принцип и те по–лесно биха се справили, но… както и да е.

  Мисля доста за покупките през следващите дни. Видях, че продават боб за 1, 80 килото. Сигурно е от онзи гръмотевичния. Оризът също ми се вижда добър вариант.

  Нямам никакво намерение да пазарувам за цяла седмица, нито пък да купувам олио. Няма да харча повече от лев и нещо на ден.

  А, разбрахме се със Стилиян, че мога да си купувам витамини. Не с парите за храна, разбира се.

  Чудя се дали няма да е по-добре да спя и да се излежавам повече, за да не горя калории.

  А онези мръсници от първия етаж си пържат риба на балкона, мамицата им!

 

Ден 3

 

  „С риск да обидя някого ще кажа, че нямам намерение да взимам всички коментари на сериозно. Смятам се за разумен човек – чета, мисля, пресявам откровените глупости от добрите идеи и си решавам на своя глава. Изобщо не смятам да отслабвам с 40 килограма, да пия цял месец само дестилирана вода, нито пък да си разпервам ушите на балкона, за да акумулирам слънчева енергия. Ще се храня по три пъти на ден, и то здравословно по възможност. А иначе нямам нищо против шегичките, дори и да са неуместни.

  Това за гълъбите е добро. Някое пернато може да го отнесе тези дни.” – това коментирах в Интернет на третия ден.

  Днес си купих килограм боб и една глава лук. Отидоха два кинта, така че утре няма изобщо да излизам. Бобът стана гъстичък, ама нали няма олио е като изпран. Но се яде. Нахаках сума ти подправки. Имам си и останал хлебец от вчера. Между другото продавачката ме изгледа много злобно, когато си поисках една глава лук.

 Със Стилиян сме се разбрали да пазарувам за не повече от половин час, а и нямам право да събирам ядливи коренчета, грудки и охлювчета.

  Вкъщи има лимон (с един зелен плод), китайска роза и дърво на живота (с доста месести листа). Някой ден смятам да си направя салатка. Предполагам, че листата на лимона не са отровни. А доколкото знам от цветовете на китайската роза се прави чай.

  Докато се редях на касата се чудех дали да не забърша някоя и друга вафличка, защото Стилиян се беше заблеял нещо, ама реших да не рискувам да проваля баса. А и де да знам дали няма камери в супермаркета.

  Много ми се е припило биричка, а видях, че има някаква бира 2,5 литра за 1,69 лв., но не бива да рискувам. Сигурно е кисела. Да, и то много кисела.

  Много ми е криво.  

 

Ден 4

 

  Канех се да не излизам днес, ама излязох – хем да се поразходя, хем да поразузная. Но никакво пазаруване, имам си още от гръмотевичния боб (уж изхвърлих първата вода).  

  Вече се убедих, че си трябва мазничко, но не ми се дават 2,60 за бутилка олио. В няколко магазина питах за мас, но нямаше. Предполагам, че маста не е много скъпа. Влязох и в рибния магазин. 5 лева килото най–евтините рибета – не ми излизат сметките. Има извара за два лева килото, вижда ми се интересно. Киселото мляко не е добра идея.

  А иначе се чувствам малко странно. Хем съм се наял, хем устата ми гладна някак си. А едно хлапе така сладко гризеше кебапче. И му течеше мазнина по бузите. И от скарата се носеше страшна смрад…

  „Подочух, че съм станал звезда. Ами да, карам ферари и гаджето ми е фолкпевачка с изкуствени цици. Завиждайте!” – мой коментар в Интернет, след като мнозина започнаха да ми дават съвети, а други да ме обвиняват, че съм трол.  

  „А това с въженцето от балкона е много хитро. Как не се бях сетил по-рано. Само дето паркингът е добре осветен и на първия етаж има офис на охранителна фирма, в който денонощно има хора. Може Стилиян да е подшушнал нещо на този онзи. Не ми се правят тарикатлъци. Засега. Рисковано е.” – пак мой коментар.

  „Да, пица ще си поръчам веднага. Като дойде момчето, ще му метна десет кинта от балкона, а после ще му кажа да хвърли пицата до четвъртия етаж, все едно е фризби.” – коментар по повод една тъпа идея.  

  Вече се очертава един проблем. Допреди си пийвах по една бира на обяд и по 100 –150 грама концентрат вечер. И това години наред. Не би трябвало да съм алкохолик, обаче вечер ми става нервно и нощем се будя през два часа. А в пет часа сутринта вече съм кукуряк. Кантарът показа, че съм отслабнал с един килограм. А са изминали само четири дена… Добре си живеят пенсионерите, няма спор, а аз… мамка му, май ще си загубя апартамента…   

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова познато, че ужас да те съземе... само че при мен не е облог...
Random works
: ??:??