Бебетата
Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Плувам си. Топло е тук и тъмно. Къде ли съм? Кой да питам?"
... Бам...
„Какво е това? Хм... нещо меко, с израстъци. Хей, какво си? Какво правиш тук? Не знаеш ли, че тук е моето място? Не си мълчи. Чакай да те опипам пак. А, това и аз го имам, и това, и това. А тук... а? Няма нищо. При мен има, а при теб... не. Интересно."
„Спя. Толкова ми е топличко и уютно... ммм... мекичко! Не зная къде съм, но ми е толкова приятно!"
... Бам...
„Какво става?! Кой ме блъска? Спи ми се... едва отварям очи... О, това, което ме блъсна, сега пък ме опипва...
Какво е това!? Я... това съм аз, но как...?! Присънва ми се май. Чакай и аз да го опипам. Даа, същото като мен... но и не съвсем..."
„Чувам странни звуци. Ехоо... не ми отговарят. Нещото до мен ме опипва...
Размърдвам се и с единия израстък замахвам...
По-тънкият звук извиква - Ритна! А другият, по-дебел, отговаря - Кое ли от момиченцата е?
Аха, значи това сме ние. Момиченца. Чакай... защо тогава аз имам нещо повече от другото?"
„Ооо, какво става тук!?... Кой говори... ?! Тези гласове не са на това нещо, което продължава да ме опипва, а и сега дори ме ритна... Чакай тогава и аз да го ритна... Какво си въобразява то...
- Ето и другото ритна! Толкова съм щастлива - чува се отново по-тънкия и приятен глас...
Ама какво се случва тук... обърках се вече!? Значи съм момиченце... Чакай по-добре още да ритам, че така онези гласове да продължат да говорят..."
„Какво става? Спрях да плувам. Нещо ме тласна. Блъснах се...
- Бързо, скъпи, водите ми изтекоха. Започвам да раждам...
Какви води текат? И защо аз съм обърнат сега наопаки!? Къде бързат? Ееей, по-леко! Виждам нещо... Ще се мушна от там... Момиченцето до мен и то иска... Чакай, аз съм по-момиченце... Имам израстък повече..."
„Олелее, нещо ме избутва... сякаш ме всмуква... Започвам да се движа и... Блъскам се в другото нещо... момиченцето де... Чакай малко, стига се натиска да си първо...
Ама, че нахално същество... И аз искам да изляза, защо ти да си с предимство... Този израстък не ти дава право да ме буташ... олелее...! Завъртам се ама... какво става... ?! Виждам нещо бяло... и красиво..."
„Много е нахално другото момиченце... Ритнах го и се мушнах... Аааааа... Я и аз мога да издавам звуци...
- Честито ви момченце! - чух друг непознат глас.
- Момченце ли? - каза познатият ми дебел глас...
Момченце? Какво ли значи това? И какво ме правят сега всичките тези около мен... Аааааа... Нека малко им покажа какво мога... аааааа... аа-а... какво!? Момиченцето се показва... какво е грозноооо... и само веднъж се извика... Ама защо му се радват и на него така... Ехееей, тук съм... Аааааа..."
„Ох, как ме избута това момиченце и останах назад... Ама и аз пътувам вече към това красиво бяло нещо... Ааааа - този звук от мен ли излезе...!? Я пак да опитам... Ааааа... ама наистина е от мен, ехееей...
- Честито ви момиченце! - значи наистина съм момиченце.
Някой ме пипа, но това не е момиченцето... тези ръце са по-меки и ме гушкат... Оооо, какво е това, което тече по мен... !? Аааа, ще викам... не ми харесва... искам си обратноооо! Къде остана другото момиченце... !?
- Повийте момиченцето и го сложете до момчето! - дочувам непознат глас.
Момченце ли, това пък какво е!? ... И кой говори... !? Ето го... слагат ме до него..."
„Гледам лежащото до мен момиченце... Сега не е толкова грозно... розово е... Как мърда с устенца... Усмихва ми се... И ми говори с други, по-приятни звуци... Мама и татко... Така ги нарече някой... И те усмихнати и щастливи... Искам и аз да ги прегърна... Защо ли ми се затварят очите? Май е време да поспя... Мама, тази с дългата коса, ме взима и ме прегръща... Поставя главата ми до... Какво е това!? Налапвам края му и... Вкусно... Започва да ми харесва..."
„А, значи това било момченцето... същото, което ме риташе и избутваше... ! Чувам, че ни наричат братче и сестриче. Ех, че е хубаво... Прозява се и е толкова пухкавичко... Мига с прекрасните си очички и ми се усмихва... Искам пак да ме гушне жената, която наричат моя майка... толкова ми е приятно, сгушена в нея... Чувствам се, както там на онова място, от което дойдохме с момченцето... Някой запя песничка... еее, толкова е сладко! Прозявам се и притварям очички... Заспивам и ми е топличко и уютно... Искам като се събудя, пак да ми се усмихва мама и да ме люлее на гръдта си... Аз съм едно щастливо момиченце...!"
© Христо Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ице, да не си акушер-гинеколог или психотерапевт? Или просто един адски талантлив човек, убедена съм, че си от хората с трето око. Това само с него може да се види!
-
Прекрасно сте се справили, отново...
Поздрав и усмивка за двамата. -
Благодарим ви!!!
Целувки!!! -
Много увлекателно се е получило разказчето, браво!!!Като на филм!!!
Поздеавления!!! -
Хехе....браво за сладкото разказче!!!Интересно се е получило ,поздравче за Деси и Ицето , създателите на тез сладки бебенца
-
Благодарим ви с Деска!!!
Целувки!!! -
Очарователно творение!Браво на екипа!
-
Интересна тема за разказ и много
вълнуваща!
Възхитена съм и от двама ви! -
Благодаря ви и от името на Ицето!
-
Голям кеф ми доставихте
Благодаря ви и на двамата,страхотни сте! -
Поздравчета и на двамката!
Много е сладко! -
Яна, Маги, приемете нашите с Деси целувки!!!
Благодарим ви!!! -
Две умни главици , чудесии правят! Обичам ви и ви гушкам.С обич.
-
Много,много сладко,прегръщам ви от сърце,Деси и Ицо!!!
-
Благодаря ви от името на двамата!!!
Петя, не е далече. Само някакви си 450 км.
Прегръдки и целувки за всички!!! -
Ице, що си тъй далечен, че да не мога да те гушна?
Деска, а ти като си близичко, айде да се видим, че да приемеш и тия за Ицето, какво ще кажеш, а?
Обичкам и двама ви, ей! -
Благодарим ви, Креми и Ани!!!
Целувки за вас!!! -
Големи сте сладури!
Обичам ви и ви прегръщам! -
Много ми хареса!
Браво и на двамацата! -
Е, браво Деси, мойта била развинтена, а вашата е нищо особено почти. Май единия като каже нещо, другия само това и чака. Чак мен ме заразихте, знаете ли какви сте?! СЛАДКИ!!!
-
Че то след срещи и носталгии, вихрени чувства, трябваше и бебета да има. Кой знае, после може до пенсиите да го докараме.
Благодарим ви, Таня и Светле!!!
Деска, благодаря ти и на теб, че се съгласи на тази моя щура идея!!!
Приятно се пише с теб, с удоволствие!!!
Целувки на всички!!! -
Хахаха, Светланке много ти е развинтена фантазията...!
Това е хрумка на Ицето, но и аз се включих с голям кеф! -
Вие с Десита, направо ме разбивате. Продължение на "Чуй кой говори" ли правите. Това да не са бебетата на Филип и Юлето?! Каквото и да правите, го правите добре!!!
-
Нали всички знаем, че бебетата сучат инстинктивно? Ох, Романтик, цялата история ми е адски позната
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
