Бележки от безкрая
Да почерпя - Гергьовден е!
Завъртях света чрез дистанционното. Сериал филм, нови лъжи, сериал, филм…
Просто не намирах думи…
Цензурни думи за изказване на отношението си…
хххх
Страда от комплекс за пълноценност…
хххх
Постарай се да свършиш работата добре. Лошата работа сама ще стане…
хххх
Плащам тоците. Опашка. Но аз съм спокоен – исках да взема и пуканки, но павилионът е още затворен, така че ще почакам. При това – със занимание.
Защото едно е да висиш като дроб на ченгел без работа, друго е да си на опашката.
Заетост…
хххх
Среща ме един комшия – описвал съм го като Красьо Киселото. Жертва на природата, но изживяващ се като неин връх…
Поздравявам, отговаря: „Ей, ама си сбъркан в главата“. Което – според манталитета му, изучил съм го – означава дружеска закачка, нещо като поздрав…
Само дето не бях на кеф, та измислих една история: „Красьо, преди десетина година на първия учебен ден минах по коридора с първолачетата. Събрали ги в стаите и госпожите им говорят. Едната я чувам: „И почти всеки ден ще сме заедно“. А едно първолаче се обажда: „Ей, ама си шашава…“ Та – същата работа, нивото същото, само дето онова има да трупа още години…“
Красьо мълчи. И се опитва да мисли. Разбира, че е подигран, ама като не може все още да усети къде е забивката…
© Георги Коновски All rights reserved.
