EvaRang (Eva Rang)
84 471
Jul 20, 2019, 5:15 PM

Белите нощи 

  Prose » Others
1225 9 16
1 мин reading

 Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!

 Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се прииска да споделя аромата на липи, съчетан с лекия повей на летния вятър, разрошващ деликатно дългите коси на брезите...А тихите езера, като един мълчалив наблюдател, тихичко разговарят с рибите, придърпвайки ги в обятията на вълните си.

 Тъй романтично, нали? 

 Така или иначе лятото бавно си отива в тази далечна, северна страна, в която луната е толкова пълна, че сякаш поглъща частица от теб. Аз не открих онази, страстната, огнена и изпепеляваща любов, но пък достигнах плода! Цялото ми същество се луташе между тленното и духовното, причинявайки една така всемогъща вътрешна драма и синеок конфликт, че съзнанието ми започна да се лута като скитник, заключен между два свята...

 Така или иначе, лятото бавно си отива...Ах тази далечна, студена страна...А тук луната е толкова пълна, а нощите така бели, бели, че загубваш себе си, забравяйки какво е любов...

 И вървейки по пътя, боса, с разпилени коси, аз открих в самотата любов. И потънала в бездната толкова бяла и бяла, заприказвах с тревите и камъните, галех цветята, целувах ръцете, изтъкани от бриз...И в оная омая на белите нощи, в тишината на тънките нишки, изтъкани от паяк вълшебник, аз открих любовта към един непознат, очакван и сънуван. Аз се слях в едно с безумието, наречено живот, защото исках да вкуся безкрая...на белите нощи...

 Ех, така или иначе, лятото бавно си отива...Ах тази далечна, студена страна...Тъмнината се пробужда отново, заемайки небесния трон, а липите, липите отдавна са тихи, приласкани от мойта любов. А вълните са толкоз сърдити...Ще те намеря ли някога моя любов? Моя любов, моят спасител. Ще вървим за ръце в белите нощи, в тази далечна страна, а на небосвода ще блеснат две луни, съединени от тук до края на света...

 

© Eva Rang All rights reserved.

The work is a contestant:

Лятна любов »

9 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря от сърце, Красимира! Много, много се зарадвах на коментара!
  • Ева, има поезия в тази импресия, така го почувствах твоето разказче. Любов, която е жадна за любов. Лятото бавно си отива, а любовта е оплетена в "тънките нишки, изтъкани от паяк вълшебник"... хареса ми много! Поздрави и пиши!
  • Благодаря ви, Христо, Ангелче! Красив ден !
  • Да, много красив и изпълнен с мистика е текста. Магически като древна легенда, родена в Белите нощи на далечната и изпълнена с тайни Финландия! Успех в конкурса, Ева!
  • Много ме трогнаха коментарите ви! Честно казано, изобщо не очаквах интерес към творбата.
    Галя, спомням си, че съм гледала филма, а след време прочетох книгата "Камино ". Всъщност не се бях замислила, но може би съм го написала интуитивно.
    Красив ден на всички и още веднъж благодаря!
  • "Аз не открих онази, страстната, огнена и изпепеляваща любов, но пък достигнах плода!" Дали този израз е препратка към една книга на Шърли Маклейн, чието заглавие на български е "За да достигнеш плода?". Това е книга за търсенето на себе си, за опита да се свържеш със себе си, за връзката между съзнание, тяло и дух. Красиво езотерично послание намерих в "Белите нощи", близко до посланията на цитираната книга. Поздрави!
  • Толкова поезия има тук! Очарова ме. Поздравления!
  • Благодаря от сърце!
  • Толкова пленително, красиво, романтично. Любовта има много лица и много имена. Гласувах, с удоволствие!
  • Чудесен коментар, LiaNik. Пропуснах да спомена, че далечната страна е Финландия. Тук лятото и белите нощи са ужасно кратки, а зимата е сякаш безкрайна...Тогава има само мрак.
    Благодаря и на теб Силвия Илиева! Много ме трогна!
    Дано ме извините, че говоря на "ти". След толкова години, извън България, честно казано съм свикнала по финландски. Тук всички си говорим на "ти", та дори в офиса и учреждения.
  • Много романтично и талантливо е написано, може би текстът има някои повторения, но като цяло, ми хареса. Може да е вратичка към продължение, или с отворен финал, но го прочетох с удоволствие. Поздрави.
  • Да, човек се развива, ако има желание и ако правилно изслуша виждането за себе си и живота си отстрани . Тоест, аналогично за творбата е същото. При мен градивна критика няма да получиш, поне не такава, каквато много търсят. С една дума, докато четях творбата ти си представих картина ,разделена наполовина- в едната част, замъглено се виждаше една млада и красива героиня под липите и лунната светлина. Тя се усмихва, а сините и коси се развяват от вятъра носещ аромат на влюбени липи. В другата половина зимен лунен пейзаж. Лед и тя, тъжно загледана в луната,но с огнени очи, за искрата на надеждата. Това ,мисля, е достатъчно да ме разберете, защото и рисувате. Имах предвид,че можете да изваете някоя такава история и да "вклините " написаното в душите на четящия. Зимата, влюбена в Лятото...Ето, това чувствам, когато прочета нещо и напиша за добрия смисъл.
  • Може би звучи неясно, защото темата е езотерична. Вечната борба между светлината и мрака...Сблъсък между духа и материята. А луната е изпълнена с мистицизъм. Не случайно на пълнолуние, всички магове извършват своите ритуали. Живот между два свята, в търсене на себе си, от което пък идва лутането. Още веднъж благодаря за вниманието LiaNik! Беше ми приятно да споделя! А пък винаги имаме нужда и от градивна критика. Нали така се развиваме в дадена област?
  • Добро утро! За търсенето се усеща,но аз лично го възприех като търсене из вътрешното аз и съпоставка с природата. Не съм коментирала, за да ви кажа да смените нещо. Просто след прочита въображението ми литна и си представих различни видове продължение.Изграждане на фабула или друг вид неточности не търся и не коментирам.Не ми е работа да уча кой как да чувства нещата и как да ги описва. Прочетох и предположих,че можете много повече, защото има много скрит заряд в думите ви. Понякога е хубаво читателя да прочете основната идея на твореца. Благодаря,че написахте уточнението. Успех!
  • Явно съм се изразила твърде алегорично, но е така, както го почувствах. Тук става въпрос за пътя на търсещия, който преминава през различните етапи на живота. Много благодаря за коментара!
  • Не е лошо като смисъл и идея. Можете много повече, защото ако съдя по краткостта на текста сте го написали на един дъх. Малко е отнесено в добрият смисъл, но аз виждам потенциал в редовете и възможност да се родят интересни истории и герои. Ще ми бъде интересно, ако развиете идеята си, дори извън предизвикателството. Поздрави!
Random works
: ??:??