Беседа с Ницше
Ницше: Аз говоря за онова начало и онази същност, които са отдавна заробени от нисш господар. Аз се боря за тяхното освобождение, защото тяхната свобода е единствения път към живота. Аз се боря не против кумири на ума, а срещу самия ум. Той е тирана, от него идва страха, от него лъха на мърша, неговата логика убива жизненото начало. Тя е жестокото острие, покосяващо всеки акт на единение на индивида с битието.
Профан: Вие говорите изкусно за нещо, което май не Ви е познато така добре, както говорите за него?
Ницше: Няма как да говоря за него, така, че да го разбереш. Ти си прояден от тумур, който стъпка по стъпка завладява малкото ти останала здрава плът, а със загубата на тази плът ти губиш себе си.В очите ти се вижда само едно-отчаяние.За такива като теб няма спасение, защото сте „мъртви". Вие не разбирате онази импулсивност и красота на първичността, която носи екзистенцията на живота в себе си. Вие потъвате в една жалка логика, от която няма спасение, която не ви приближава до отговора, а просто изсушава цялата ви жизненост. О, жалки идиоти! Вие не разбирате, че това не е мъдрост, а просто липса на стремеж към живот, че всъщност са ви отнели всичко, а сте получили задоволство от тази лекота, която сте придобили. Жалки сте, защото не може да усетите разликата между това да живуркате и да живеете. Оставайки винаги в живуркането, не може дори да си представите мощта на живота, който те кара не просто да живееш, а да гориш. Да, само за миг да избягаш от логиката, от света на „защото", на смисъла, на лъжата, на жалката ежедневна тривиалност, и да се отдадеш на нещо първично, изпълващо с виталност, в което няма смисъл, но няма и въпрос за смисъл, защото, по дяволите няма нужда от смисъл. Животът е акт на единение, без всякакъв смисъл, защото стои отвъд оковите на всякакъв смисъл. Логиката е път, по който веднъж тръгналия неминуемо се обрича на жалко и безжизнено довлачване до сетния миг. В нея липсва пламъка на безумната енергия, в нея я няма онази искра подпалваща цялото ни същество и изгаряща ни в миг.
Профан: Отново ще Ви похваля за прекрасния език, но с огорчение ще заявя: смисъл в него аз не съзирам. Да, фразата прекрасна е, но къде е това единение, за което тъй прекрасно говорите.
Лесно е да се каже жизненост, първичност и още какво ли не, но безсмъртни - това са членоразделни звуци, будещи емоционални асоциации, които ни дават сладникава утеха, но тази утеха нима е по-малко жалка от онази тъй омразна ти педантска разсъдливост!!!
Ницше: Обяснение да ти дам аз не мога, аз не смятам изобщо, че има такова обяснение, ако има, то е отвъд думите. Разбери, въпросът е клетка, а отговорът -смърт.Всеки опит за разяснение е обречен,защото който разбира няма нужда от обяснение, а който не разбира, няма да разбере и обяснението. Единствено жизнеността е разбиране, само чрез нея може да се стигне до ясна кристализация на това, което думите не могат да предадат. Но няма как да се стигне до тази жизненост, чрез разума. Той е неин антипод и с всички средства се бори срещу нея. Той е създал безброй уловки, за да ни спре, защото веднъж достигнали жизнеността ние нямаме нужда от неговите патерици: от понятията му, от сухата му логичност, от изнемогващия му глас, от всичките му конструкци. Всичко, което ни се е струвало съществено, смислено и стойностно, в действителност е един карнавал, на който всички празни звуци са си надянали маските на смислени понятията и претендират, че са не само нещо, но, че са „пътя, истината и живота".
Прав си, че това са само фрази (аз за друго претенция нямам), но тези фрази са своеобразен призив към застиналия в теб живот.
Профан: Ние с Вас май няма да се разберем. Вие все говорите, за това, което е отвъд думите, отвъд разума и то така сякаш е някаква невъобразима тоталност, към която не само трябва да се стремим, но която трябва да ни съживи, чрез която можем да се докоснем до живота. Аз съм съгласен с вас, че има нещо отвъд думите, но тази тоталност, която му преписвате е просто наивистична - екзалтация, плод на няколко случайни хрумвания, който придобиват за вас такава стойност, че взимат те да Ви придават стойност. Опитвайки се да избягате от веригите на разума, Вие попадате в затвора на празните илюзии.
Рационалността, драги, може да е окова, но тя крие в себе си ключ, който ни позволява да я снемем, когато ни отеснее прекалено, макар че след това ни се надява нова, но тя винаги е по-широка от предишната. Докато вашата екзалтираност от живота е просто наркотик, който веднъж взет не ни оставя намира никога. Тази абсолютна жизненост, за която тъй величествено възвестявате е истинската опасност, защото тя отвлича от живота „Аз и Ти" и ни пробутва „Аз, Аз и Аз", което е смърт, защото задоволява без да изисква. Вие разберете,"въпросът е клетка, а отговорът - смърт", но от моята клетка се сещам за теб, а от моя край тръгва твоето начало. Във вашата виталност (воля) няма онази способност да роди, от две „пълзящи към смъртта същества", два демона в миг извисяващи се и в миг погиващи, защото нейната свобода се явява чудовищен затвор. Логиката е граница, която ни дава чувство за собствената ни граничност, което от своя страна ни кара да преодоляваме тази граничност непрекъснато. Вашата воля ни обрича на една абсурдна самозадоволеност, която нито изисква, нито може да подържа стремежа ни за живот.
Ницше: Ти винаги си в понятието, то ти пречи да видиш смисъл, там където няма, а това е спасението. Другото е просто наивност (да смяташ, че нещо е по-смислено от друго е най-ясното доказателство, че не разбираш живота). Волята за власт не е клопка, а единствения начин за качествен скок нагоре. Тя не е количествено изразим прогрес, тя няма в себе си онази материалност, която смяташ за единствено стойностна, поради което смяташ моята воля за затвор. Моята воля е призив към човека да се надскочи, тя няма как да е път за този скок, за такъв скок единствено средство може да е собствената воля.
Профан: Изпадате в ограничеността на спекулативното говорене, което забравя, че е просто това, което е - спекулативно говорене. Рационалността е единствения път към битието, който е възможен и достатъчен.
Ницше: Ти грешиш, опитвайки се да ме вкараш в рамките на рационалността. Аз не съм за там!
Профан: Защо бягате от тази рамка, която създаде мен и вас?
Ницше: Тя ме създаде, за да я надскоча.
Профан: Но как да я надскочиш, когато тя е самото пространство, в което скачаш?
Ницше: Беззвучен смях...
Профан: Мъдро е само мълчанието.
P. S. Онзи, който презира всичко, не разбира нищо!!!
© Васил Благоев All rights reserved.
Твоята (беседа) е хубава; в нея има от заряда, толкова специфичен за Ницше.