Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо?
Защото затворът беше завзел така безизразната реалност.
Защото нищото се бе вгледало в себе си, за да открие малко човек.
Но човекът в нищото беше нищожно мъничък.
И ето, пуф и изчезна…
Нищо пълно с нищо и едно голо тяло.
Облечено в дрехи, но голо и грозно.
И цигара в мрака… ...