libertasanima (Стела)
129 106
Mar 6, 2013, 11:28 PM

Безплътно 

  Prose
403 0 2

Безплътно

 

Безплътно.

Безплътно мълчание кънтеше във стаята. 

Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец… 

Защо? 

Защото затворът беше завзел така безизразната реалност. 

Защото нищото се бе вгледало в себе си, за да открие малко човек. 

Но човекът в нищото беше нищожно мъничък. 

И ето, пуф и изчезна… 

Нищо пълно с нищо и едно голо тяло. 

Облечено в дрехи, но голо и грозно.  

И цигара в мрака… 

признак на действие, толкова  скучно и жалко дихание… 

дим...

Безплътно…

 

 

© Стела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • интересно ... Благодаря за огледалото
  • Светлина
    Крясъка на светлината разчупи стените на стаята.
    Яркото пълно със живот чудо на светлината мигновенно се устреми навън и запълни със себе си безкрая на небето.
    Просто така
    Защото всичко е живот и светлина
    Защото един безкрайно малък човек погледна в очите на една жена за да открие там любовта
    И човекът огрян от светлина стана голям като всемира
    И човека стана за жената целия свят
    Всичко изпълнено със радост и съблазън
    И тялото му прекрасно със своята голота нямаше нужда от дрехи
    И необичаен блоясък имаше в очите му
    Признак на небивала любов
    пламък
    Светлина

    На практика същото само че казано огледално. Обратната страна на монетата.
Random works
: ??:??