И пак заспивам в безсънни очаквания. Заспивам в уморената сиво-облачна глуха септемврийска нощ. Заспивам в шума на малките дъждовни капки, които падат върху топлата земя и разстилайки се от сблъсъка, правят повърхността ù мокра. Заспивам в празното си легло, пияна от твоето безразличие. Заспивам в твоите студено-мраморни очи. Заспивам в неспособността си да проявя благоразумие и да си тръгна от мислите за теб, просто да си тръгна. Заспивам в застиналите пламъци на страстта на незабравените си желания. Заспивам, изпита в илюзията на плътта си. Заспивам, а сънят е така далечен. Няма сили душата ми и за това, така уморена от безсънни очаквания.