kopele
100 results
Събужда ме сънят ми за забравен спомен,
от който често нощем съм се будила разплакана.
Във своята настойчивост изглежда болен,
твърдейки това, че прекалено дълго съм го чакала.
Събужда ме вината на едно обичане ...
от който често нощем съм се будила разплакана.
Във своята настойчивост изглежда болен,
твърдейки това, че прекалено дълго съм го чакала.
Събужда ме вината на едно обичане ...
994
11
Отдавна съм отвикнала да слагам
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.
Отдавна съм отвикнала да ме сънуват ...
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.
Отдавна съм отвикнала да ме сънуват ...
1119
11
Аз съм майка на спомени,
но моите рожби са самотни и отхвърлени,
те са социопати,
аз ги превърнах в такива,
не можах да им дам нужното, ...
но моите рожби са самотни и отхвърлени,
те са социопати,
аз ги превърнах в такива,
не можах да им дам нужното, ...
746
4
Непревъзмогнати лунни тръпки
се прокрадват по стъпките на нощта,
тихо умират незабелязани,
молещи,
искащи ...
се прокрадват по стъпките на нощта,
тихо умират незабелязани,
молещи,
искащи ...
718
2
"Ние?" Това аз и ти ли сме? На пръв поглед красива концепция, но всъщност - измамна. Модерна заблуда. Точно като нас. Като мен и теб. Защото сме престорени.
Прости ми. Нося грим. Очите ми са отвикнали да излизат голи. Плахи са, срамуват се. Може би дори мъничко ги е страх. Понякога им е трудно да се ...
Прости ми. Нося грим. Очите ми са отвикнали да излизат голи. Плахи са, срамуват се. Може би дори мъничко ги е страх. Понякога им е трудно да се ...
1026
1
2
Танцувам стъпките на уморената.
Но погледът ти недокосващ е сълзите ми.
Къде е тази безсърдечната, студената,
която трябваше да стана след лъжите ти?
Танцувам стъпките на малката беднячка, ...
Но погледът ти недокосващ е сълзите ми.
Къде е тази безсърдечната, студената,
която трябваше да стана след лъжите ти?
Танцувам стъпките на малката беднячка, ...
1004
14
Аз съм архитект. Очакването е моят най-голям проект. Строя най-красивата сграда. И точно когато и последният детайл е завършен, точно когато седя отдолу, гледайки я с възхищение - готова и така величествена, точно тогава нейната току-що родила се злощастна съдба я връхлита земетресение и тя се срутв ...
952
10
Докосва лицето ми. Прокарва пръсти по тялото ми. Минава през главата ми, спуска се по раменете и стига до петите ми. Всъщност, влиза през сърцето ми и после се разлива в мен с кръвта, която то изпомпва.
Щастие. Влива се в кожата ми, попива в порите ми, в гънките от студенина, полепнала по лицето ми ...
Щастие. Влива се в кожата ми, попива в порите ми, в гънките от студенина, полепнала по лицето ми ...
1054
1
8
Аз съм мръсна стена, която се нуждае от пребоядисване. Ти си мече, което се потапя в бялата чиста боя - моята мечта. Ръцете на майстора, обаче, така треперят, че той не успява да я разнесе добре по повърхността ми и аз се превръщам в зле боядисана, още мръсна стена. Сънувам четки и миризма на латекс ...
1062
7
Три през нощта. Светът е заспал и сънува своята пустинна немота. Единствено снежинките, измъчени, танцуват, сякаш последния си танц, в своите красиви, бели рокли. Улиците са празни и тихи. Само от време на време някой закъснял автомобил закрещява глух, триейки гумите си в мокрия от снега асфалт. Без ...
1760
13
Изгнил, копнежът пропълзява по бордюра
на болната от сълзи, тиха улица.
Надеждата е мимолетна авантюра,
а любовта - нещастна, малка блудница.
Продава се безскрупулно, не спира. ...
на болната от сълзи, тиха улица.
Надеждата е мимолетна авантюра,
а любовта - нещастна, малка блудница.
Продава се безскрупулно, не спира. ...
1368
18
Пеперудите са крехки създания. Когато човек се опита да улови някоя и да я задържи в дланите си, може да се случи така, че прашецът от крилцата ù да се изрони и тя никога повече да не полети. Едно мимолетно докосване понякога е сигурна гибел.
Тя беше на 10. Случи ù се най-ужасното нещо, което може д ...
Тя беше на 10. Случи ù се най-ужасното нещо, което може д ...
1243
18
Обичах те утре. Запомни ме вчера. Защото съм мимолетна. Изпарявам се. Аз съм водката в чашата си. Изпивам се бързо. На един дъх. И се забравям. Но помня теб. Ти си чашата. Разливам се между стените ти. Заразявам ги със спомена за аромата си. Усмихвам се вчера. Красиво цвете бях. Не плача днес, макар ...
1101
9
Луната, жадна още, спи над мен,
изпила въздуха от дробовете ми.
Изтъркан и престорено студен
в нощта заспиваш в силуетите.
И тихо нежността, измамена, ...
изпила въздуха от дробовете ми.
Изтъркан и престорено студен
в нощта заспиваш в силуетите.
И тихо нежността, измамена, ...
685
8
Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...
860
5
Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...
790
5
Убегна ми смисълът. Този, несъществуващият, изнасиленият, отвратеният. Този, дето уж ни събираше. Направо избяга от мен. Като подплашена кошута. Аз съм ловец на емоции. Или поне ми се иска да бъда. Понякога ме обзема тягостното чувство, че всичко, което искам да задържа, умира като лед в топлината н ...
828
5
Cтъкло. Порцеланова кукла. Нетраен парфюм. Долнопробен, използван кондом. Само ако знаеше колко съм слаба. Само ако знаеше, щеше да избягаш от мен, преди да мога да разбера кога и да се разпръсна на хиляди парчета като отломките на стара, неустойчива сграда след силно земетресение. Колко ли щеше да ...
899
8
Малките измъчени от студа снежинки се завъртат сякаш презряни около бледите, тъжни, неонови светлини на пропития със зимен, влажен въздух град. Падат бавно, прогонвани от свирепата миризма на оловния вятър, прегърнал пустошта на кафявите, изсъхнали клони на дърветата.
Ние с теб сме обречени. Обречен ...
Ние с теб сме обречени. Обречен ...
911
10
Изпих тялото си. На екс. Като текила. И после повърнах. Прекалено много ми загорча. Направо се пречупих от условности. Прелъстена от примамливостта им душата ми се прегърби, сякаш има недъг. Прекалено тежки са обещанията, които нямаш навика да изпълняваш. Като тонове ненужна смет. Задушават ме. Зави ...
954
12
Декемврийски изтръпващ нощен студ. Бледото улично осветление със своята прекомерна низост навява тихо пронизващ спомен за някогашно докосване. Заедно сме, а се изроних от самота.
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...
958
1
10
Миризмата на студен, декемврийски, зимен въздух полазва кожата ми сякаш с дълги, нишести, отровни пипала на насекомо. Впива се безмилостно остро и безочливо в нея и я попарва с вледеняващата си целувка. Горещият ми дъх мигновено се превръща в бяла плътна пара, която се вглежда в мен и ме изпива. Дър ...
1392
9
Изсънувани истини вкопчват се в мен
и ръждиви разпадат се вяло.
По ръба на мислите, тайно, студен
се разливаш във черно и бяло.
Прелъстена плътта ни се търси, не спи ...
и ръждиви разпадат се вяло.
По ръба на мислите, тайно, студен
се разливаш във черно и бяло.
Прелъстена плътта ни се търси, не спи ...
796
12
Бледа луната уморено заспива над мен. Колко въздишки умират недокоснати. Помня те. Но съм забравила себе си. Тази постановка взе да ми омръзва. Скучна ми е и безинтересна. А сама я режисирах. Някога толкова ми харесваше, че се изгубих в сценария ù. В една лъжа - изкривено, счупено огледало... Знам, ...
739
8
Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са огр ...
772
8
Нахално идваш в спомен неостанал.
Мълчиш в нелепо тихата ми вечер.
Задавям се с поредната цигара.
Дотегнал си ми, мразя те и пречиш.
Безобразно се скиташ във нелепост. ...
Мълчиш в нелепо тихата ми вечер.
Задавям се с поредната цигара.
Дотегнал си ми, мразя те и пречиш.
Безобразно се скиташ във нелепост. ...
860
1
7
Сънувах, че няма време. Че няма преди, нито после. Няма декор, няма и театър. Аз съм цвят, погледнат през призмата на душата ти. Сънувах, че ме искаш такава - сляпа, няма и глуха, каквато ме направи болката. И същевременно - с толкова силно обострени сетива. Сънувах, че с теб сме звуци, загнездени в ...
996
7
Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...
1327
11
Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Късно е за нас. Забравено безсънно студено късно. А аз още те чакам.
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги из ...
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги из ...
1301
8
Разсъблечени голи, телата ни
се изгубваха хиляди пъти
във безплътните бледи остатъци
на любов във заплетени пръсти.
Пресолени до болка сълзите ни, ...
се изгубваха хиляди пъти
във безплътните бледи остатъци
на любов във заплетени пръсти.
Пресолени до болка сълзите ни, ...
1613
1
16
Хиляда празноти изсипаха се в мен,
нелепи неповярвани надежди.
Престорени, във погледа студен
полепнаха сълзите ми горещи.
Хиляда спомени се вкопчиха в съня ми ...
нелепи неповярвани надежди.
Престорени, във погледа студен
полепнаха сълзите ми горещи.
Хиляда спомени се вкопчиха в съня ми ...
1432
12
Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...
А те ч ...
932
6
Тя беше виновна.
Тя беше пренебрегнала принципите и предразсъдъците си.
Тя мечтаеше за него вечер, преди да заспи, когато сенките по тавана рисуваха тихо обречени силуети.
Тя плачеше, когато си спомняше.
Тя го чакаше там, където той никога нямаше да се върне. ...
Тя беше пренебрегнала принципите и предразсъдъците си.
Тя мечтаеше за него вечер, преди да заспи, когато сенките по тавана рисуваха тихо обречени силуети.
Тя плачеше, когато си спомняше.
Тя го чакаше там, където той никога нямаше да се върне. ...
763
1
Имам сили да спра да те искам.
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам. ...
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам. ...
886
9
И пак заспивам в безсънни очаквания. Заспивам в уморената сиво-облачна глуха септемврийска нощ. Заспивам в шума на малките дъждовни капки, които падат върху топлата земя и разстилайки се от сблъсъка, правят повърхността ù мокра. Заспивам в празното си легло, пияна от твоето безразличие. Заспивам в т ...
760
1
Хартиени истини плачат в очите ми.
Рисуват мастилено поглед студен.
Облечени в тяло, мечтите ми
затръшват вратата пред мен.
Неканено времето стиска ме ...
Рисуват мастилено поглед студен.
Облечени в тяло, мечтите ми
затръшват вратата пред мен.
Неканено времето стиска ме ...
709
6
Ще си ида. Няма нищо за казване.
Без сълзи. Без довиждане. Просто така.
Ще повярвам чак до отказване
във всяка своя нелепа лъжа.
Ще си ида. Ще пусна ръката ти. ...
Без сълзи. Без довиждане. Просто така.
Ще повярвам чак до отказване
във всяка своя нелепа лъжа.
Ще си ида. Ще пусна ръката ти. ...
1196
12
Не те обичам повече. Не ми е позволено. Наивна съм. А отдавна си забраних да се лъжа... Нашата любов е плод на последователни заучени машинации. Подбор на подходящите думи. Просто сляпо следване на необмислени краткотрайни желания. Далечни сме вече, но още държим ръцете си. В плен съм на тялото си. ...
1082
2
Докосваш ме. Безплътно. В стрелкащите се атоми кислород, които жадно и безсънно поемам с всяко вдишване, се носи мирис на уморена любов. Уморена, залиняла, изчерпана любов. Взирам се сляпо в рязко набраздените стени. Таваните ми са въпроси. Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да ...
1001
4
Миг. По-кратък от времето, необходимо на човек да поеме въздух. Болезнено кратък и изстиващ. Колко дълго гори пламъкът? Толкова, че да те запали и унищожи, а после да загасне? Наивно е да вярвам, че утре ще си тук. Хората се спират за малко един при друг. Те винаги бързат. Спират се, само за да се и ...
1111
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
