Безтегловност
Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитничество. Доскоро можех да преобърна света заради теб, да се лиша от всичко и да направя невъзможното. Всеки път щом се борех, в ума ми толкова силно кънтеше името ти, че моментално забравях за себе си. Макар и съдбата да ни разделяше безброй пъти, наивницата в мен, вярваше че ще се изправи срещу всичко и всеки в името на това да бъдем заедно. Казваха ми, че явно така ни е било писано, а аз толкова детски си мислех, че ще го пренапиша и ще те върна до мен. Претърпях критиките, претърпях загубата на приятели в трудното, претърпях отхвърлянето и болката, хилядите пречки по пътя ни.. Претърпях да остана сама и да понеса всичките рани, за да не бъдеш наранен ти. Но когато влагаш цялата си сила, тя постепенно започва да изчезва. Чувствам се слаба и изнемогваща. Онова сърце на лудата тийнейджърка, биещо толкова бързо, днес едва тупти. Чуди се накъде да поеме, в страх отново да не попадне в задънена улица. Сцените, картините...всичко се повтаря. Най - лошото е, че дори аз не мога да помогна на себе си. Обичта ми ме докара до краен предел, до който знаех, че рано или късно ще стигна. Все пак пречките никога не изчезваха. Бях сигурна, че мога да се справя с тях, но защо сега не мога да се справя със себе си? Как отново да стана и да затичам към теб, след като щом се опитам, отново падам. А след всяко натъртване, травмите са още по - големи. Ако се влача, но все пак те настигна, някои ден, в някой живот... Моля те, любов, обещай ми! Обещай ми, че би дал всичко от себе си, за да ме излекуваш, така както аз дадох цялото си същество, в името на това да съществуваме заедно. Защото осъзнах, че мога да претърпя болката, мога да живея след предателството, макар разкъсана и безсилна, макар и отново в безтегловност.. но никога няма да се науча да живея след теб и отсъствието ти, дори да притежавам цялата сила на света. Част от сърцето ми винаги ще липсва. Ако си от онези страхливци, дето я вземат и бягат, задръж го цялото! Без сърце се живее, но с половин те боли. Или го поправи, или го изтръгни завинаги! Ти решаваш.
© Марчела All rights reserved.
