Здравей, татко!
Надявам се, че в този момент
седиш до мен и гледаш как пиша тези редове за теб.
Трудно ми е, защото сълзите в мен напират непрестанно,
а и за мен ти все още си тук, при нас.
Измина година, откакто ни каза 'Сбогом..',
но присъствието ти в този дом се усеща и до ден днешен.
Знай, че всяка минута те нося в сърцето си и никой, и нищо не може да промени това!
На думи ти не си сред нас, но само този който е изпитал удара на Съдбата,
той знае къде си в действителност!
Пиша ти, за да ти благодаря!
Първите стъпки, първите зъбки, първите думички, сълзи и смях.. бил си с мен и ти благодаря!
Благодаря за начина, по който си ме възпитал и силата, която ми даваш!
Знам, че когато вечер тайничко ти се помоля да бъдеш с мен във важни дни - ти си с мен и ти благодаря!
Усещам подкрепата ти, усещам ръката ти на рамото си! Усещам закрила и ти благодаря!
Знай, че се старая да съм достоен и добър човек, както си ме научил!
Толкова много любов си ми дал! Толкова дни на радост..
Научи ме да стоя далеч от омраза и завист.
Научи ме да познавам доброто от злото. Научи ме да обичам! 
Ти си до мен всеки път, когато защитавам себе си и тези, които обичам. Благодаря! 
Когато погледна в огледалото, ти пак си с мен, защото в него аз виждам теб.
Научи ме да прощавам грешките, както чужди, така и свои. Благодаря ти!
Ти ме подготви за живота. Благодаря ти, че ме направи човек!
За всичко ме подготви, татко, само не и за болката, която ще изпитам, когато те загубя...