02.
Синът на Али – Саид, е точно на моята възраст. С него се познаваме от малки, израснахме заедно и ходехме в едно училище, докато не го затвориха, защото учителят умря, а никой друг не можеше да пише или да чете. Тогава бяхме четиринадесетгодишни и Саид искаше да става доктор, но понеже в цял южен Вавилон нямаше ни един истински лекар, трябваше да ходи да се учи в източната част, а баща му не го пускаше, защото било опасно. Така Саид остана тук, научи се да прави разни бùлета от корени и керемиди и лекуваше, когото може.
Аз се изнизах тихомълком през прозореца - през онази килната смокиня, която баща ми направи преди много години. Истински смокини растат само в богаташките дворове, а по сергиите в бедните райони, като нашия, дори не можеш да намериш истински плодове, защото, така или иначе, никой не може да си ги позволи. Често децата се спират пред оградата и гледат учудено към килнатото метално дърво на баща ми, цялото проядено от ръжда, но все така ефективно, когато стане въпрос з ...