Mar 24, 2008, 4:33 PM

Болка

  Prose
1.3K 0 2
    Когато ме докосваш, боли. Когато очите ми срещнат твоя завладяващ поглед, имам чувството, че изгарям. Когато устните ми се докоснат до твоите, тъй меки и парещи, аз умирам. Знам, че нищо не може да бъде така, както си го представям и това ме унищожава бавно, но сигурно. Всяко твое движение сякаш ме кара да си мечтая за теб все повече.
    Когато чуя гласа ти, този дълбок и толкова топъл глас, все едно слушам най-нежната цигулка как ми шепне своята песен. Когато чуя смеха ти, този невероятен смях, имам чувството, че целият свят се радва с теб. Обичам те, но не мога да ти го кажа. Не трябва! Въпреки всичко, не мога да те забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...