Вървях по така познатите улици, сърцето ми се свиваше, тишината ме обземаше, чувах бавните си стъпки към домът ти. Вървящи за пореден път към изпепеляващата ти любов.
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те нараня, не, просто да ни предпазя.
Камъчетата се търкаляха около краката ми, танцувайки. Дали ако усещаха болката ми, щяха да се разпаднат на хиляди парченца. Блоковете изглеждаха толкова празни, като душата ми, замърсени и боядисани, скривайки предишните им поражения.
Няма да се зацапам, не и този път. Толкова усилия ми костваха да се изчистя, няма да допусна да го разроша, заради греха. Грехът, вкопчил се в нас толкова силно, изпепеляващо дори. Като карфица, пробождаше сърцата ни.
Толкова обща ли е болката ни. Може ли всичко това да се поправи. Не искам да те огорчавам, просто искам да помогна. Да излезем от тази бездна, цели…
Не искам да те мамя, не ме мрази, просто това е редно, така тр ...