Авторът не е бил пряк участник или свидетел на описаната история, като се изключи един малък отрязък от нея. Единственото, за което е готов да носи отговорност е, че точно и без вмешателства е предал чутия и поверен му разказ.
----
Животът е скучен, сива плът беше денят. Ала отдавна вече не е така…
Васил Кумчев се спускаше бавно по “Александровска”, студът проникваше в широките му ноздри, освежаваше умът и успокояваше сърцето. Чистият сняг хриптеше изпод нозете му. Неуловимата тъкан на здрача бе докоснала града; беше време, в което раменете се провесваха, а увереността неусетно се сломяваше.
Макар Русе да е голям град, той не беше от оживените селища на България, в него не кипеше производственият и търговски бяс, който бе залял страната. Вечерите му бяха тихи, а би могло да се рече и донейде мъртви. Само призрачното осветление на уличните лампи огряваше центъра и мъждукаше в кварталите. Сякаш Русе спеше непрекъснато, и денем, и нощем.
Ала това не беше точно така, скритият дух на града ...