БУДАЛАТА
Прибирам се от работа и ме спира Начо Папазов. Не оня, дето беше в ЦК, ами нашият, кварталният. Аз не обичам да ме спира и му рекох, че бързам, ама той ми сочи междублоковото пространство и дума:
- Виж го оня там, че ти по-виждаш, не е ли Косьо Будалата? Той е, аз от близо ходих, та видях. Цял ден копае там и плеви буренака, га че ли е негово, като една будала. Ти сигур не знаеш откъде им иде прякорът, че и на бащите, и на двамата братя, и на братчедите им, все будали им викат.
Мръднах си аз раменете в посока към ушите, но не продумах нищо с надеждата, че Папаза ще приключи по-бързо изложението си, а той току ми смига:
- Слушай сега! Техният род е от Еркеч. Едно време дедо им, кога слязъл за пръв път в града, с все магарето и потурите си, да вземе да влезе в една аптека. Вътре други клиенти нямало и той още от вратата се провикнал: „Абе, аратлик, кво са харчи тука ва?”. Аптекарят го изгледал, от калпака до цървулите и решил да се избъзика: „Будали ва”. Еркечлията, обаче, прицъ ...