Будала
БУДАЛАТА
Прибирам се от работа и ме спира Начо Папазов. Не оня, дето беше в ЦК, ами нашият, кварталният. Аз не обичам да ме спира и му рекох, че бързам, ама той ми сочи междублоковото пространство и дума:
- Виж го оня там, че ти по-виждаш, не е ли Косьо Будалата? Той е, аз от близо ходих, та видях. Цял ден копае там и плеви буренака, га че ли е негово, като една будала. Ти сигур не знаеш откъде им иде прякорът, че и на бащите, и на двамата братя, и на братчедите им, все будали им викат.
Мръднах си аз раменете в посока към ушите, но не продумах нищо с надеждата, че Папаза ще приключи по-бързо изложението си, а той току ми смига:
- Слушай сега! Техният род е от Еркеч. Едно време дедо им, кога слязъл за пръв път в града, с все магарето и потурите си, да вземе да влезе в една аптека. Вътре други клиенти нямало и той още от вратата се провикнал: „Абе, аратлик, кво са харчи тука ва?”. Аптекарят го изгледал, от калпака до цървулите и решил да се избъзика: „Будали ва”. Еркечлията, обаче, прицъкал дваж-триж с език, па рекъл: „Ей, ама те бая са харчат, щото само един останал”. Та от тогаз на целия им род думат „будалите”. Ама им прилича, щото нали го видиш Косьо, не си седи на пейката пред входа, ами тръгнал с бурените на общината да се бори, будалата му с будала – заключи Начо Папазов и ми смигна пак.
Друг път не му се връзвам на Папаза, щото за мен е долен човек, ама сега му рекох:
- Не е будалата Косьо, ами ти, щото в делник и празник с вратовръзката си киснете по пейките и одумваш хората. Пъчиш се какъв голям общественик си бил и съботници как си организирал, ама една изпусната хартийка не съм те видял да се наведеш и да вдигнеш, лешпер с лешперин такъв – и останалото си го довърших на ум. После изнесох два найлонови чувала и отидох при Будалата, да му събирам бурените, ако и утре да ми викат и на мен будала.
© Лордли Милордов All rights reserved.
