Jun 24, 2010, 7:47 PM

"Бягай, Слънце, но към светлината!" 

  Prose
758 0 0
4 min reading
Той беше отегчен от всичко, а тя объркана. Срещна ги един сайт за запознанства, сайт за самотници, всеки от които беше изгубил нещо по пътя, опитвайки се да бъде щастлив както го разбираше. Докато тя ожесточено се опитваше да обясни на заговарящите я, че не търси нищо в този сайт, а само разглежда профили безцелно, той беше запленен и за първи път от толкова време насам поразен от нечия красота и нежност, което несъмнено лъхаше от нейните фотографии, без и тя да знае защо ги беше сложила в сайта, в момент на отчаяние. Той я нарече ”Принцеса” и тя се почувства специална, ей тъй, без много приказки, въпреки вродената й мнителност и недоверчивост. Той не обичаше да се обяснява, а сякаш изискваше само от разстояние, без дори да го познават, да го усещат, да усещат мислите му, чувствата му, състоянията му, неговите намерения, желания. Като че ли той целият беше усещане. Който не успееше да го почувства, просто беше подминат мълчаливо. Ей тъй, пак без обяснения. Пожела я в мига, в който я зъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Random works
: ??:??