*

Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!

Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.

Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!

Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската!

Високата цена на демокрацията плаща с младостта си!

Върви неизменно по своя път… към Голгота!

*

1948:

Митинг – събрание!

Железан Райков и Петър Танчев се надвикват на селски площад!

Танчев възторжено възхвалява светлото бъдеще...

Железан говори за злата орис, която очаква народа...

Като "черна" радиостанция, той иронизира всяка дума на опонента.

Танчев бледнее пред родения и силно мотивиран политик.

Доводите на Железан са съкрушителни - той е недостижим оратор!

Нечовешка е омразата към особата, която разцепва БЗНС и съюзява с БКП.

Тази ненавист към „предателя” се съхранява до последния му дъх!

В замяна Танчев непрекъснато му „помага” да влезе в „правия” път.

Никой не подозира, че това е последният им сблъсък!

Ченгетата не изчакват края на митинга!...

Повалят го и закопчават пред стъписаните очи на селяните…

В този последен двубой за първи път е победител Танчев.

В цял един регион опозицията е обезглавена…

Пътя на „мерзавеца” към политическата върхушка е разчистен!

*

Обвинение:

Емигрантски канал за Гърция - скалъпено и пришито с бели конци!

Жертва на традиционната съдебна практика - затрила хиляди невинни… Колективен процес – съвместно с Данчо Грудев и Велко Вакрилов.

Присъда: по 15 години в килиите на Стара Загора, Плевен, Белене…

Болнавия Данчо не приема присъдата на палачите!

Произнася собствена – сам нахлузва примката и се обесва!

Неочакваната смърт е изключителен удар за Железан.

Загубва най-близкия си приятел и съратник, посветен в народното дело.

През първата година от затвора получава и втория удар.

Законната му съпруга иска развод.

Получава го… и на другия ден се омъжва!

*

1961:

Завръщането му от затвора се превръща в събитие за службите!

Пред родната му къща, дни и нощи, прииждат хора от страната!

На седмия ден пристигат „другарите“ от София:

- Тръгваш с нас или се връщаш там, откъдето си дошъл!

Отново натъпква затворническия дървен куфар и поема към София…

На моя въпрос:

- Защо не те оставиха да видиш близките си?

- Изплашиха се от брожение - имаше много симпатизанти и това ги притесни!...

- А имаше ли такава опасност?

- В никакъв случай - народът беше претръпнал и уплашен!

- Тогава защо?

- Плашеха се от сянката си…

*

Сред кошмарните сънища от затвора сънува странен сън!

Явява му се Данчо и го заклева да се грижи за сина му...

Приема съня като съдбовна поличба и изпълнява перфектно заръката.

Събира се със Славка, жената на своя другар, и прави семейство.

Ражда им се момиче, Рая - отглежда ги и двамата, като истински баща.

*

Имам ли време, тичам при него да слушам „затворнически” истории.

Повечето от разказвачите са от провинцията, идват да видят тоя-оня!

Търсят слушатели и повод да разкажат преживелиците си...

Според официалната статистика политическите затворници са 38 000!

Но те твърдят, че са 133 000!

Днес вече знаем, че тази цифра е над 280 000…

Tогава си казах:

Истината за тези безумия трябва да стане достояние на всички хора!

Докато не станат обект на историята - няма да направим и стъпка напред!

*

Службите внимателно следят всичките му действия…

- Какво се промени като гнихме по затворите?...

За да бъда полезен, трябва да съм сред хората, да бъда „един от тях"!

Иначе, ще си да роя пчелите на село и ближа раните…

А всеки спрял при мен на другия ден щеше да пише „пряка реч”…

Сега не ми пука - с когото и да се срещам, каквото и да говоря, казвам:

„Не се занимавайте с мен - върша си работата!”

- Всъщност, винаги съм се питал „каква ти е работата”?

- Ами, ей това: да разговарям с тебе и, ако мога, да ти помогна…

Наистина беше така.

*

Пътувах с влак за София.

В купето жена разказа несправедлив съдебен спор за имот.

От гарата я водя направо при него.

- Утре имам среща със Светла (Даскалова - министър на правосъдието ), ще я запозная със случая и тя да каже какво да се прави. Напиши име и номер на делото…

След години на улицата ме спира жена!

Прегръща ме развълнувано - мислех, че е близка, но в един момент се сконфузих!

Тя усети и извика, сякаш да чуе целия град:

- Аз съм тази, на която помогнахте!... Спомняте ли си, пътувахме с влака за София...

Разбира се, че помня, само дето не аз помогнах, а бай Железан!

*

1986:

Като член на официална делегация, Железан емигрира във Финландия!

Иска от американското посолство политическо убежище!

Американците го карат да направи изявления по западни радиостанции!

Железан категорично отказва…

Захвърлят го на шведската граница без документи!

Отново иска политическо убежище…

От Швеция пише две писма: До Ценко Барев в Париж и Искър Шуманов в Америка.

Последният отново му предлага помощ срещу политически изявления!

Омерзен, Железан отново отказва…

Барев пък изпраща човек при него в Швеция „да го проучи”!

Лицето се връща и докладва, че „трябва да се изчака”…

Четирима турски дипломати му предлагат сделка:

Изявления в турския парламент по възродителния процес!

В замяна получава къща на Босфора и „райски живот”...

Следва пореден отказ и съответно заплахи за отвличане!

Сред емиграцията се налага мнение, че е подставено лице от ДС!

Железан е отвратен от сложната ситуация, в която се оказва.

И в трите случая е категоричен:

-Не съм съгласен с някой работи, но срещу Родината си няма да плюя!

В резултат на всички тези интервенции получава „извънредна” премия - инсулт.

Решава да обясни на света причината за своето бягство!

Пише Отворено писмо до български институции!

Основна цел: надява се, че с бягството си ще „промени нещата” в БЗНС…

Поведението му на голям българин, за съжаление, има обратен ефект!

Такива бяха времената - жестоки и с много неизвестни!...

*

Сянка върху поведението на Железан хвърля текст от Отвореното писмо:

Справка от Окръжен комитет на БКП - Хасково:

„… в затвора съм бил от 1945 г. - 14 г. и 8 м.”

От 1945 г. до 1961 г. са 16-17 г.!

Излиза, че е освободен от затвора през 1959 г.!

В такъв случай се губят две години от живота му!

Добре си спомням, че Велко излезе през 1959 г., а Железан след него…

Възможно ли е това да бъде груба грешка?

Алексения Димитрова във „Войната на шпионите” твърди:

„Излязъл е през 1961г. и е лежал 13 г.”

Значи, според нея, е влязъл в затвора през 1948-49 г.!

А тя е човек, на когото можем да вярваме.

Известна е нейната принадлежност към ДС и достъп до архивите…

Защо Железан все пак посочва това удостоверение?

Тези „разминавания” на дати и години му изиграват лоша шега…

„Достоверно” ли е това „удостоверение” и защо не е издадено от съда?

Днес можем само да гадаем - времето и документите ще си кажат думата.

Все едно, той е принуден да приеме предложението за завръщане в България.

И се връща придружен от човека, когото той посочва – Константин Янчев!

Внук на Коста Янчев, съратник на Стамболийски и зверски убит през 1925 г.

Син на Янчо Костов – един от разжалваните генерали от Живков през 1957г.!

*

10.02.1989:

Никодим Попов, Сиво Чапаров, Михаил Михайлов, Железан Райков пращат до министър-председателя Атанасов искане за реабилитация на Никола Петков.

*

25.11.1989:

Възстановява се дейността на БЗНС "Никола Петков" с ръководството:

Никодим Попов, Милан Дренчев, Сиво Чапаров, Иван Гинчев, Йосиф Петров.

В петорката липсва Железан Райков!

През януари 90-а Румяна Узунова от «Свободна Европа» пита Сиво Чапаров:

- Защо Железан Райков не е в ръководството?

След неопределения отговор на Чапаров, тя продължава да пита:

- Познавате ли Железан Райков?

Чапаров отговаря:

- Не, не се познаваме!…

Любопитно е обстоятелството, че д-р Сиво Чапаров е от Стара Загора!

Този „отговор” ме кара да припомня позициите, които е заемал Железан в БЗНС:

От 1940 до 1944 г.: секретар на Областното ръководство на ЗМС в Стара Загора.

От 1944 до 1947 г. е последователно избиран:

член на Постоянното присъствие на ЗМС;

член на Бюрото на Градското ръководство на БЗНС в София;

член на Управителния съвет на БЗНС.

По онова време със сигурност никой не е знаел кой е Петър Танчев!

Както днес не знаем кой е този господин със сивото име, Сиво Чапаров!

Но едва ли е имало земеделец, който да не знае Железан Райков!

Излиза, че Чапаров не познава своя лидер от организацията, в която членува!

Защо Чапаров лъже Румяна Узунова?...

Случайно ли този господин омаловажи и накърни личността Железан Райков?

*

Двамата с Железан сме пред входа на Постоянното присъствие на БЗНС.

Слиза от автомобил и, видимо разстроен, към нас се запъти Петър Танчев.

Отдалече започна да коментира някакъв случай и аз се отдръпнах.

След малко чух как Железан псува:

- Аз казах ли ти, че този човек е интригант! Защо го допусна до себе си!...

Почувствах неудобство, за първи път го виждах разгневен!

Отдръпнах се още по-далеч, но любопитството изостри слуха ми.

Железан махаше с дясната си ръка, сякаш забиваше пирони!...

Танчев примигваше и се опитваше да каже нещо, но така и не успя.

Слава Богу, че портиерът го извика на телефона…

Доближих Железан и го попитах тихо, с подчертано доволство:

- Ти май напсува министъра?...

- Е как, като прави за псуване! Казах му, че този е мръсник...

Ето на такива хора той не помагаше…

*

Негови съмишленици го обвиняват в предателство!

„Подписал” декларация, че се отказва от идеите си - нелепо обвинение!

Декларацията, която го притискаха да подпише през всичките години в затвора.

Струва ли си да „подписва” сега, след като е могъл да го направи навремето!

Но той не го е направил, не го прави и сега!

Наистина, подписва декларация, че ще работи за казионното БЗНС!

Но подобен акт не означава отказ от идеи!

И какъв шанс има един „бивш” през онези години, за да е полезен на своята кауза!

Всичко, което върши, е в полза на репресирани и емигрирали българи!

Върна не малко политически бегълци и помогна на много „бивши” да работят.

*

На 30.05.1991 г., на 70 години, приключи своя трънлив житейски път!

Железан Райков удържа много удари!

Не удържа само на „ударите” на своите!...

*