Short stories

15 results

Дарът на самодивата 🇧🇬

Баба ми е разказвала, че нейната майка имала интересна история, свързана със самодива. Когато била малка баба, сестра ѝ много боледувала. Била красиво момиче, но бледо, като че ли нещо не ѝ достигало. Къде ли не я водили да търсят помощ, но нищо не помагало.
Един ден майка ѝ, моята прабаба, отишла к ...
30

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 7 🇧🇬

Градът под тях сякаш кървеше. И кръвта му бе разноцветна светлина, струяща от всичките му магистрални съдове– силови възли, енергийни реактори, техноагрегати.
Покривът на транзитния хъб беше скосен, с почти отвесен наклон и бе страшно хлъзгав от дъжда, който не беше валял от небето, а се бе формирал ...
43

Да пази Бог 🇧🇬

Моньо Синилков караше нервно колата. Прибираше се в къщи. Беше имал изморителен ден. Данъчните проверяваха строителната му фирма, жената мрънкаше за луксозно палто от мола, а капризната му дъщеря искаше нов Мерцедес.
- Ех жени...Лошо с тях, а без тях още по-лошо. - изпъшка ядосан Моньо и стисна тънк ...
58 2 4

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 6 🇧🇬

Задната стаичка още трептеше от гръмкото ехо на думите му.
Но когато Бриллиант направи крачка назад, въздухът стана малко по-плътен — сякаш светът отново си пое дъх. Само за да спре да диша секунда по-късно.
Бум!
Стената вдясно избухна навътре, сякаш ударена от огромен таран. Прах, парчета бетон, ра ...
43

Нещо като нищо и нищо като Нещо 🇧🇬

Седя в едно столично заведение, което напоследък беше поръсило звездния си прах във всяка празна, комплексирана душичка. И я беше довело тук. Понякога имах нужда да оплакна окото на часовника си и си правех умишлено сепуко с любопитството си - да видя кое, как ще ми отзвучи. А пък може и на мен да м ...
136 2

Болка с аромат на канела 🇧🇬

Сълзи парят в очите ми. Седя в тъмната стая, взирам се навън. Снежинките танцуват пред прозореца ми, ослепителната белота осветява нощта. Болезнено тихо е, а вътре в мен бушува буря. Отново съм сама. Толкова сама, че чувам стоновете на душата си. Мразя Коледа, тогава болката безмилостно разрязва плъ ...
81

Датата 🇧🇬

Ами пак сме в кафенето на Ленчето, къде другаде. Седим на топличко, сърбаме от чашките си унесено...
Ами то какво, няма интересно,...няма протести, смениха си местата разни политолози отразяващи протеста, с новопръкнали се , само че говорещи за след протеста...
Пълна скука. Даже сутринта от бързане ...
176 16

Мистерия край реката 🇧🇬

Силвия бавно отпиваше от кафето си. Малкото бистро на брега на река Ямска предлагаше приятна прохлада в горещия летен ден. Чувстваше се прекрасно, но все пак желанието ѝ бе най-сетне да се качи на някоя от лодките при следващия курс.
Областта около течението на река Ямска бе обявена за резерват, а л ...
147 1 5

Господ забавя, но не забравя 🇧🇬

Събуди се с чувство на празнота, на безразличие. Часът беше осем. Дори не ѝ се ставаше. Съкратиха я от работа и гаджето ѝ си намери друга жена. Единственото ѝ удовлетворение беше, че новата му любов е грозна – ниска и дебела. Но не беше само това, имаше ниски и пълни, но симпатични, а в тази жена са ...
123 2

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 5 🇧🇬

Въздухът около него беше толкова разреден, тъй липсващ, че напомняше на изкуствено създаден вакуум. Вибрациите от апаратите по стените престанаха да се усещат. Дори капките кръв по пода изглеждаха като застинали в кадър.
Бриллиант просто стоеше. И това беше напълно достатъчно, за да промени гравитац ...
65

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 4 🇧🇬

Задната стаичка беше толкова тясна, че дори въздухът се усещаше като смачкан пакет с дефектен кислороден филтър. Миришеше на древен метал, засъхнала кръв и стари биомодулни отломки, които някой някога е разглобявал тук — доброволно или като последен изход.
Лиска се огледа само веднъж — достатъчно, з ...
89

Koледни дръвчета 🇧🇬

Омаляхме всички да търпим Цинцъра, така де, всеки си плаща кафето, ама искахме малко по-радушно отношение, в къщи си имаме намръщени и все недоволни. И една и съща интериорна подредба, жената прибрадена със забрадка за да не виждат ролките по косата й, малко поразвисен пеньоар, колана му едва я опас ...
148 8

Пантофката на Лудостта - или една по-различна приказка за Пепеляшка. 🇧🇬

Лудостта, като една Пепеляшка, чакаше бала, за да се срещне с Властта. Само чрез нея тя щеше да сбъдне мечтата си и да управлява навред. Сестрите ѝ бяха я заключили в едно мазе, наречено „Рационална мисъл“, но нейната добра кръстница — Параноя — се появи и я дари с нови одежди. Превърна зелената ѝ т ...
114 1

Слепота 🇧🇬

Когато сложи очилата, Димитър прогледна. Дадоха му ги на долния етаж в луксозната клиника. Продавачката беше младо момиче, също с очила, малко беше прекалила с миенето на зъбите, те блестяха, за да привлекат вниманието на наблюдателя към своята неравномерност; но иначе девойката изглеждаше напълно з ...
144 2 2

Призован 🇧🇬

Момче на 14 от сиропиталище. Име Мони. Докато спи чува призив от извънземен кораб тип болница. Призивът е вид покана съобщение.посланието неплаши мони,той го чува също така може да отговори. Мони приема оставя описание къде е и,че няма да се завърне никога.
Главата на Мони лежеше върху твърдата, тън ...
124 1

Натрапниците 🇧🇬

За първи път ги забелязах в кафене „Little Britain“. Те влязоха вътре точно преди мен. Единият носеше червена скиорска шапка, която напълно скриваше косата му. Той се беше избръснал скоро и по лицето му се виждаха следи от порязвания. Липсваше му един зъб от лявата страна, но това не го смущаваше и ...
105

Празници 🇧🇬

Обелвах последните по-дребни картофчета, цопвах ги във водата при другите. Така де, не че икономията е майка на мизерията, но защо да ги изхвърлям, дребничките, като се сварят и после нарежат на парченца, стават чудна картофена салата с пресен зелен лук, зехтин, сол и малко чубрица, и с узо... е вър ...
182 8

Ключът 🇧🇬

Слънцето вече се бе изкачило по билото на небето почти до върха му, но в гъстата странджанска гора продължаваше да е сумрачно. Преплетените гъсти разлистени корони на лъжниците не пропускаха слънчевите лъчи да се промушат между листата и да осветят подлесието.
В най-затънтените дебри кукувица отброя ...
161 2

Снимката 🇧🇬

Малкият проплака в съня си, обърна се на другата страна и отново заспа. Жана, стресната от детския плач, се надигна сънена от леглото. Тишината я успокои и тя си помисли, че само така й се е сторило. Отпусна се отново в сладостно предусещане за сън, като едва забележимо се усмихна.
Ръката й по навик ...
135

Сенки от дементния дом 🇧🇬

СЕНКИ ОТ ДЕМЕНТНИЯ ДОМ
Ако си тръгнал от родилния дом, значи ще минеш и през старческия дом. И най-често – дементния. Това ми каза Надежда, която имала надежда да й се размине тази последна спирка, но не било писано. Наложило се да стои там 45 дни, докато краката й отново проходят. Нямало надежда ня ...
137 1

Организация 🇧🇬

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...
125 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 21 🇧🇬

Вместо заключение или за „шепотите“ на вечерните вълни
Понеже сутрините няма високи вълни, разказвачът започва да ходи на брега вечер. Правил го е неколкократно, ала - уви - морето си остава гладко като стъкло. Навремени само някоя и друга едва надигнала се вълничка „набръчква“ повърхността му, „бър ...
111

Любовта е над всичко! 🇧🇬

Здравейте приятели, познати и непознати. Ще ви запозная с част от моя драматичен живот, преминал в мъка и самота, но открил истинската, съвършената любов, сродната си душа. Който е бил влюбен и познава истинската любов той ще ме разбере, другите няма да могат. На 30.05.2022 г. умира жена ми Шинка (т ...
173

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 20 🇧🇬

Разказ №20
Човек на дълга
„Издължавайте се навреме и при нужда. В противен случай... просто не го правете!“
Разказвачът
I. ...
126 1

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -19 🇧🇬

Разказ №19
Брак... със сметка!
„Бракът ПО сметка е твърде популярно начинание. Едва ли сте чували обаче за... брак СЪС сметка!...“
Разказвачът
През 2010 американката Ерика Ла Тур се омъжила за... Айфеловата кула, променяйки името си съответно на Ерика Ла Тур Айфел! Страдала от изключително рядкото з ...
224

Сънят 🇧🇬

30-те години на миналия век…
Стоянка беше най- малкото, пето дете в семейството си. Нисичка, но стройна и много работлива. Когато завърши шивашкото училище се отправи с родителите си към град, прочут с добрия си въздух и минерални извори, защото баща ѝ страдаше от задух. Натовариха в каруцата малко ...
153

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -18 🇧🇬

Разказ №18
По мое мнение
„Съмнявайте се в мненията си. Понякога представляват... излишно деструктивна неуместност.“
Разказвачът
I. ...
143

Не вярвам 🇧🇬

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
147 1 2

Алиса "Лиска" Лесовая- част 2 🇧🇬

Светлината в ниските нива не идваше от реклами, а от самия град. От тялото му.
От хилядите импланти и екзоскелети, които проблясваха като повредени звездни купове.
Алиса тръгна надолу по аварийната стълба. Под мигащите прожектори лицето ѝ изглеждаше като издялано от лед и решителност: подчертани ску ...
160

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 17 🇧🇬

Разказ №17
По повелята на вожда
„Политиката е за ония, дето знаят как да се забавляват с нея. Станеш ли взел я на сериозно политик..., спукана ти е работата!“
Разказвачът
I. ...
160

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -16 🇧🇬

Разказ №16
Да сме живи и здрави!
„Кой казва, че човек не може да умре... жив и здрав?!“
Разказвачът
I. ...
130

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -15 🇧🇬

Разказ №15
Маймунска бутафория
„Седенките са „магически“ сборища. Там и само там понякога „покълват“, „зреят“ и „разцъфтяват“... невъзможни за биване неща!“
Разказвачът
I. ...
148

Връвта 🇧🇬

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше то да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите ...
227 4 3

Алиса "Лиска" Лесовая- част 1 🇧🇬

Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...
174

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 14 🇧🇬

Разказ №14
Бруталното „убийство“ на един... час по математика!
„Математиката е толкова съществена, че просто е несъществено да бъде жертвана заради... физически жертви..., нали?“
Разказвачът
I. ...
141

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 13 🇧🇬

Разказ №13
Най-съдбоносното предсказание
„Работата с предсказанията е твърде особена - или са всеизвестни, или просто... не значат нищо!“
Разказвачът
I. ...
158

Плешивата косоноса 🇧🇬

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...
200 2

Живи сенки - пета част финал 🇧🇬

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
373 7 17

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 12 🇧🇬

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...
177

Гарванът 🇧🇬

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...
278 7