БЯЛАТА СЯНКА
Вървя и гледам в краката си. Зад мен е галерията. Слънцето си прави шега, блестейки в очите ми. Не виждам повече от метър напред. Някой ме посреща:
-Как е? Добри резултати имаш в работата, току виж и за награда те предложим. – Едва сега познах комсомолския секретар на рудника. Зевзеците му викаха Дечо Перото. Беше роднина на началника.
-Бива! – отговарям, без да мога да видя очите му.
-Събранието мина. Избраха те за културно–масовик. Нали си среднист. Давай предложения!
Почесах се по главата, макар да нямах сърбеж.
-Добре, решили сме няколко авери да варим качамак с Митьо Овцата. Ако може да навием бай Шабан, нали го знаеш? Преименуваха го на Шабил, той е бил най-големият майстор на качамаците. В четвъртък ще се качим горе на ливадите, тези над рудника. Осигурете продукти и средства за яденето и пиенето. Нали ги знаеш нашите момчета - пари и за тоалетна не дават, ако не са организирани от някой.
-Стига, всичко ще получиш от стола и лавката, рудникът ще плати. А Шибил, нали ...