Мистър Едуард Смит блажено се беше излегнал на дивана и с отегчение разглеждаше сутрешния вестник. „ Глупости, само съвършени глупости пишат“. Продължи да разлиства, когато вниманието му беше привлечено от обявите за доставка на различни стоки по домовете. Една от обявите много го впечатли – „ Бърза доставка по домовете на човешки органи. Може да подмените вашите вече НЕФУНКЦИОНИРАЩИ органи. Гарантирано качество и дискретност ще откриете  в „ Ново начало“ За повече информация се обадете на  08xxxxxxx или на посочената  електронна поща.
„ Странно! Това пък какво е?“
- Едуард, закуската и чаят са готови. –от кухнята се чу гласът на жена му. - Не се бави, моля те! В десет часа ще ни посети доктор Тридер и нямам намерение да споделям закуската си с него. Не ми харесва начина по който отпива чая и брадавицата на носа му. Прилича ми на забил се кърлеж. …Знаеш за болките ми в крака…
- Идвам скъпа! Във обявите намерих нещо интригуващо и възнамерявам да го обсъдя с теб. Може да не се наложи да ползваме повече услугите на този кожодер Тридер.
- Каква муха пак ти влезе в главата, Едуард Смит? Не вярвай на пресата! Там пишат само лъжи и измислици!
- Но скъпа, вестникарите пишат и полезни неща, като тази обява например.
- Хм… заинтригува ме. И какво по – различно са написали този път?
- Вече доставят човешки органи по домовете. Представяш ли си!?
- Моля!?
- Правилно ме чу.
- Искаш да кажеш, че мога да сменя някои от органите си ли?
- Да. Поне така пише в обявата.
- Глупости! Не вярвай на тези измислици. Чудят се как да си продадат вестника. Сядай вече, че чаят и закуската изстинаха!
Закуската не продължи дълго. Мисис Смит отиде да се приготви за посещението на лекаря, а мистър Смит излезе да се разходи. Обявата не му излизаше от главата за това взе със себе си и вестника с намерение да се обади на посочения телефон.
- Ало, добър ден.
- Добър ден! Вие се свързахте с представител на компания „ Ново начало“ С какво мога да Ви бъда полезен?
- Казвам се Едуард Смит. Обаждам се във връзка с публикуваната обява във вестника. Може ли по-подробно да ми обясните какво точно предлагате.
- Господин Смит, ако желаете по- подробна информация, ще Ви помоля да ми дадете  Вашия адрес и аз ще изпратя наш служител, който ще  отговори подробно на всеки Ваш въпрос. Политика на компанията - от съображение за дискретност.
- Да. Много ще Ви бъда задължен. Адреса ще Ви изпратя по електронната поща с удобен час за посещение. Бих искал да изненадам съпругата си с нещо по-различно от скучните бижута към които е пристрастена.
- Довиждане господин Смит! Радвам се, че се запознахме и се надявам да харесате някои от нашите продукти и да станете наш редовен клиент. Хубав ден Ви желая!
Мистър Смит побърза да се прибере и да изпрати писмото. Написа, че би желал още днес да се разгледа това, което предлага компанията.
След около десет минути на вратата се позвъни.
„ Вероятно Тридер е приключил по-рано партията бридж“
Когато отвори вратата пред нея стоеше млад мъж, който полагаше огромни усилия да изглежда спокоен, но  видимо беше притеснен и пребледнял. Носеше малка пътна чанта.
- С какво мога да Ви бъда полезен, господине?- попита мистър Смит
- Добър ден! Аз съм представител на компания „ Ново начало“. Ако може да вляза и по- подробно да Ви представя офертата, която предлагаме.
- О, да разбира се, заповядайте. Ще се настаним в кабинета ми. Не искам все още съпругата ми да знае. Ще бъде изненада.
- Чудесно! Наистина ще бъде изненада.
- Да Ви предложа чай или предпочитате някакво питие?
- Не, благодаря! Не трябва да приемам никакви течности. Противопоказно ми е.
- Как така!?
- Вижте господин Смит. Аз демонстрирам продуктите на компанията и в момента съм на работа. Впрочем вижте сам. Ще трябва да се съблека обаче, за което моля да ме извините.
Младият мъж свали сакото и ризата си. Кожата му имаше странен  бял цвят. На места, при по-внимателно вглеждане се виждаха белези от операционни шевове все едно, че ръцете му са били отделени и след това пришити отново към тялото.
Мъжът внимателно прокара пръст по единият от тях и едната от ръцете му се отдели от тялото. Остави я на масата. Започна да движи другата си ръка и да свива и разгъва пръстите и. Отделената ръка изпълняваше същите движения. Беше като жива.
- Това е най-новата ни разработка, господин Смит. Ръката разполага с контейнер в който е поставен хранителният разтвор, необходим да я поддържа. Направена е от синтетичен материал безопасен за човека. Съвместима със всяка кръвна група и биологична материя. Никога повече няма да усетите болка. Противоалергичната система вградена в нея би ви предпазила от всеки пристъп на астма. Цената и е съвсем приемлива и по нищо няма да личи, че това не е собствената Ви ръка. Разбира се имаме и такива от естествени материали, но цената е в пъти повече. Гаранцията и е неограничена и на практика ще Ви надживее, ако мога така да се изразя. Има само едно малко неудобство- набавянето на хранителния разтвор. Но и за това сме помислили.
Има толкова много хора, който никой не би потърсил, ако случайно изчезнат.
- Какво значи това!?
- За направата и е използвана ДНК от паяк. Тоест ръката инжектира вещество в жива материя, разгражда я,  изсмуква  и така се храни. Снабдена е с индикатор, който отчита степента на хранителният разтвор. Има и добра новина. Притежателят на такава храна не е необходимо да се приема нормална храна. Ръката поддържа целият му организъм. Храненето с биологичен материал е веднъж месечно. Как Ви се струва, господин Смит? Да продължа ли с демонстрацията?
- Да. Бих желал да получа такава ръка. Парите не са проблем.
- Така и предположих, че ще проявите интерес. Нося една, но преди това ще се наложи да подготвим тялото Ви за нея. Трябва да изпиете една доза от разтвора, който ще Ви дам.
- Преди това ще ви помоля да подпишете чека за доставката. А аз ще ви  напиша подробна инструкция  как да процедирате. Желателно е да я спазвате точно, за да избегнем усложнения. Оставям една надуваема капсула, в която трябва да влезете. Тя се затваря херметически, тъй като процеса на трансформация трябва та протече в плътно затворено пространство.  Процеса трае  десет минути. След това вече ще бъдете като нов.
- Да, господине, започваме.
На вашите услуги , господин Смит. Щастлив съм да Ви бъда полезен. Вземете ръката и влезте в капсулата. Желая Ви успех!
След петнадесет минути от къщата на Едуард Смит излезе млад мъж носейки очевидно тежка чанта. От нея се чуваше се дрънчене на пълни бутилки.
„Господин Смит, това ще е последната Ви разходка до банката. Беше удоволствие да работя с Вас.“
 Наближаваше часът, в който банките приключваха работният си ден, затова мъжът ускори крачка.

maiaan