Aug 19, 2007, 7:56 PM

* * *

  Prose
893 0 0

Последни мисли

Беше тъмно, студено и мрачно!
Валеше!
Луната бе загубила своя лик, защото знаеше, че тази нощ умира една любов!
Чаша уиски с много лед и една бавно изгаряща цигара, а с нея си отиваше и моя живот!
Бяхме сами!
Ти каза"СБОГОМ!"... и... тръгна!
Луната пророни сълза, а звездите озариха калните ти стъпки, останали по прашната пътека!
Тръгнах след теб!
Поисках да те спра!
... но дъждът беше заличил твоите следи!
Плача!
Крещя!
Моля за пощада!
В стаята, където преди миг бяхме аз и ти в синкавия мрак, сега се виждаха само чашата с последна глътка уиски и една почти изгоряла цигара!
Какво ще стане с мен след този миг?!?...
Чу се гръм, небето се разтвори!
Изпих последната глътка от коварната течност...
Цигарата изгоря...
През огледалото погледът ти пак ме гледаше...!!!
... Последна чаша...
... Последна цигара...
... Последна нощ...
... Последен шепот на устните "ОБИЧАМ ТЕ!"...
... Последен звук...
... Последен звън от кристалните чаши...
... Последна кървава сълза...
... и...
... небето се затвори...
... луната угасна...
... а мракът погълна моята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...