Любовта не е ли...
Когато остарееш и погледнеш човека до себе си, въпреки всичките му бръчки, опадалата коса и недостатъците, издаващи годините му... да знаеш, че не би искала да е никой друг.
Да се вгледаш в очите му и в съзнанието ти да изплуват всички мечти, които сте постигнали... всички спомени, които сте преживели... всичко хубаво, което осмисля живота ви и дори всичко лошо, което сте преодолели...
Не е ли любовта да вярваш, че това, което имаш, този, който е до теб - е ЦЕЛИЯТ ТИ СВЯТ...