На Диян Х.Я.
Наближаваше три сутринта. Ина и Алекс се прибираха от рождения ден на свой приятел. Празненството бе минало приятно, с нормалното количество алкохол и танци. Но по обичая си, в края му, те отново се скараха. Естествено и двамата вече дори не помнеха каква беше причината за кавгата - това беше една от онези дреболии, които се появяват при партньори, опознали се до такава степен, че да довършват изреченията си и от които произтичат най-грандиозните скандали.
Ина вървеше бързо и устремено, със сбръчкани от обида вежди и студен поглед, отправен към някаква неизвестна точка, отвъд къщите и уличните лампи. Звукът от токчетата й ясно отекваше в тишината на мъгливата нощ. Алекс вървеше наравно с нея - начумерен, ядосан, почти побеснял. Не преставаше да я обстрелва с гневни думи и безсмислени въпроси, чиито отговори висяха под носа му като махало под стенен часовник, но гордостта и инатът му го правеха неспособен да ги види.
На Ина не й беше до кавги. Искаше да се прибере, да поспи ...