Върви и да се свършва. Като преди сякаш сто години. Скачай. Викай. Умирай. От щастие или от болка. Утре пак си сама. На 14-ти. И тогава, преди един месец - пак.
Върви и да си тръгва. Последни минути. Една въздишка. Не искай да се връщам.
Върви и да се свършва.
Тогава ще скачам. За шестнадесет. За живота ми. За остатъка му.
Знаеш, че може и да е последно. Дори да е обезопасено. Поеми си дъх. Не бързай. Обърни се. Помахай. Припомни си всичко. Отначало. До после.
Докато спомените си текат, погледни надолу. Не! Не се страхувай. Трае само две минути.
А животът?
Той е три. Само малко повече. Но няма да свърши днес. Остават още 35 секунди. Има време.
Време? Ами... ако е свършено?
Не е! Не е!
И, ти, как... разбра?
Почувствах. Без въже. Без сигурност. Ти ще можеш. Трябва. ...