Ченгиз хан, вождът на пролетариата

Sep 18, 2007, 3:38 PM

Prose

1592 0 0

8 min reading

Кървавочервеният диск на слънцето се търкулна зад хоризонта. Хора и животни въздъхнаха с облекчение. Лудият старец изскочи от къщи и се насочи към кучешката колиба. В ръцете си държеше един голям кокал.
- Вълчо, Вълчо! - извика той. - Къде си чедо мое?
Огромното сиво куче, чиито щръкнали уши и рунтава козина го караха да прилича на вълк, изскочи от колибата и радостно залая.
- Гладен ли си, миличко? Ела, дядо ще ти даде кокал.
Кучето изквича и захапа кокала.
- Ти си добър пазач! - погали го лудият старец и го почеса зад ушите.
Животното весело размаха опашка и се заумилква в краката му.
- Зная, чедо, зная. - похвали го той. - Ако не беше ти крадецът щеше да се измъкне безнаказано!
Нехранимайкото чу човешка реч и изстена.
- Во...ди...ца..., даааа...йййй ми во...ди...ца... Бо...жеее...
Невръстният крадец беше завързан с тежка желязна верига за ръцете. Краят на веригата завършваше със забит в земята кол.
- Искаааам... да у...мраааа! - простена отново момчето. - Убийййй мееее! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

На Ръба
Those motley eyes

She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green...
The Artist

Six months of work had finally paid off. Jackson put the phone on the desk and leaned back in his ch...
A monologue of the alter ego

I am withering because I am closed in the Idea for myself! My heart is unhappy, my soul is in troubl...

More works »