Черната неделя
Беше зимен неделен ден - 26 декември 2010 година. Още от сутринта знаех, че животът на баща ми беше към своя край и че светлинката живина в него бавно угасваше. Дойде момент, в който това се случи и тате се предаде и издъхна. Тогава целият ми живот се срина. Започнах да плача и да викам:
- Защо тате, защо моят баща, аз много го обичам.
Тогава леля ми ме хвана и ми рече:
- Илко, той пак ще ти е баща и ти пак ще си го обичаш.
Тогава разбрах, че искаше да ме успокои, защото ми беше много тежко. Гледах го, а знаех, че вече няма да е сред нас. А трябваше да продължа напред, да живея, да се боря, заради майка ми, брат ми и заради всички онези роднини, близки приятели, които винаги са били до мен, обичали са ме и сега е така. Тоя ден и следващия след него бяха най-мъчителни и дълги дни в живота ми. Но както всеки път и тия дни отминаха. Аз започнах да подреждам парчетата на моя живот отначало, парче по парче. И дойде ден, в който разбрах най-важното, че имах най-голямото богатство, но не го опазих и позволих да ми бъде отнето. Сега знам, вече е късно, но животът продължава.
П.С. Пазете и ценете родителите си, защото ще дойде ден, в който много ще ви липсват, както при мен има много такива дни, но по-черен ден от 26.12.2010 засега не е имало.
© Илия Левков All rights reserved.
