В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е далеч от село, по пътя за планината. Тънка е струята ú, ако е по-студена и по-вкусна водата ú. Кой ще ти бие път три километра извън село, па макар и за вода, която на бор мирише. Цял час трябва да чакаш, за да напълниш пластмасово шише от литър и половина. Луд си бил, Кольо, чешма да градиш далече от селото. Само ловци и туристи се спират на Луд Кольова чешма. Не... нощем и всякакви гадини пият водицата ú - лисици,чакали, глигани, сърни, кошути, зайци... И оставят своя див дъх в коритото й.
Тази сутрин водата в село беше спряла. Навярно пак има авария или кражба по помпените станции. Тръгнах нагоре към планината. На Синджирлия имаше опашка от хора с туби и шишета. Продължих нататък.
Ето я и Луд Кольовата чешма. Самотна. Наведох се над малкото корито, пих вода – замириса ми на сърна и на кошута, на див звяр ми замириса.На пролетна гора ми припомни. Щастлив бях...
Благословен да си, Кольо, че луд си бил тука чешма да градиш...
© Костадин Костадинов All rights reserved.