Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...

Тогава не осъзнавах усмивката си.

Тогава нямах представа колко е хубаво времето.

Не се къпех в морето и не знаех колко е топла водата.

Ако днес някой поиска да ме върне година назад, ще тръгна с него и ще го моля единствено да не ми отнема паметта, за да мога да ида там с преценката, която имам днес. Ако днес стане на днес преди година...

Щях да ставам още по-рано. Нямаше да си лягам.

Щях да танцувам повече. Нямаше да спирам да пея.

Щях да пътувам повече. Изобщо нямаше да се връщам.

Ако днес някой съумее да ми върне един ден от миналата година...

Обещавам да съм по-търпелива.

Обещавам да съм по-добра.

Обещавам да пазя всичко, което имам.

Обещавам да осъзнавам каква късметлийка съм.

Ако днес ме попитат какво искам най-много на този свят, след здравето на близките ми, отговарям – да се върна година назад...

И няма да бъда припряна.

И ще изчаквам телефона да звънне.

И ще мълча понякога.

И ще казвам с по-силен глас „Обичам”.

И ще дишам по-дълбоко.

И ще се радвам на светлината.

И ще пуша по-малко.

И ще си признавам, че понякога не се справям.

Но няма кой да ме върне година назад, а само глупаците не се поучават от грешките, само глупаците живеят в миналото. Проби и грешки, проби и забележителни резултати, но как бих могла да знам, че след някоя проба съм била абсолютно щастлива, ако не беше времето... и възможността за преценка? Може би само глупаците превръщат спомените в интериор на настоящето, може би само глупаците заспиват с идея за миналото, вместо с план за бъдещето. Може би, може би...

И все пак...

Ако днес ме попитат какво искам най-много на този свят, след здравето на близките ми, отговарям – да се върна година назад! 

Обаче няма кой да ме върне, но ако ми е писано да имам утре, така както ми е било писано да имам вчера, от утре обещавам да е друго. От утре ще правя всичко онова, което щях да правя миналата година, ако имах преценката на тази година. От утре ще правя така, че когато стане догодина, да не искам да е миналата година...

И все пак...

Обещавам да не убивам глупака в мен, за да може винаги да ми напомня колко смела бях, колко усмихната и колко щастлива, точно такава, каквато отново ще стана утре, защото утре...

... е първият ден от „миналата година”.