Човечка
2 min reading
"Събираш целия ми свят в себе си!" - П.И.Ф
Човечка
Тази думичка е плод на прекия ми контакт с една павликенска госпожица, т.е. една моя съученичка. Визирам точно нея, поради простата причина, че в нея открих нещо нечовешко, нещо истинско и интересно. Този двадесет и първи век ще ни побърка някой ден. Повечето хора са еднакви - банални, арогантни, тривиални и подтискащи. Докато в нея има нещо "different".
Откъде започна всичко? Започна през 3/4 на 2007. Нова гимназия, нови хора и естествено нови контакти. Повечето човечета на тоя свят имат глупавия навик да определят хората какви са само по някоя тяхна неволна реплика. Но реално погледнато не е така. И точно тук мога да обясня защо. Факт е, че единствено си приличаме по това, че всички земни човечета можем да чувстваме различни неща, можем да бъдем, както и да не бъдем човечни. И по това, че си имаме тяло по някакви физични и биологични закони. Има обаче едно нещо, което ни разграничава от останалите персонажи в обществото и това е индивидуалността ни. За мен думата "Човечка" е образ на един човек в истинския му и хуманистичен вид. Не в образа му на измислен герой, който играе някаква си роля на сцената на живота. Тази така проста думичка изразява доброто, истинското и това нещо, което не се среща във всеки. Интересни животни сме хората и се нуждаем от един огромен социален кръг, в който кръг да има лоши, добри, небрежни, високомерни и човечни хорица. Нуждата от контакти понякога те обърква. Кара те да мислиш, че си като някой, който евентуално в мислите ти е твой кумир или обратното. Но не! - Грешка. Тук системата трябва да изписука "Error" - обаче... нещо се е повредила пак.
Като за едно подобаващо завършване ми се иска много да кажа, че си имам една мечта, и тя е: Искам хората да са малко по-истински. Да бъдат такива, каквато е тя (Няма да споменавам името й). Искам да не са груби, да не са алчни и да не са нагли. Защото иначе накъде отива света?! Много е тъжно да се караме един друг, да се чувстваме "бастунено", след като всички по една рецепта сме създадени.
П.П.: На моята оранжева Човечка, с много и само истинска любов, с пожелание да не спира да бъде себе си и да не спира да се усмихва.
3.02.2009
Човечка
Тази думичка е плод на прекия ми контакт с една павликенска госпожица, т.е. една моя съученичка. Визирам точно нея, поради простата причина, че в нея открих нещо нечовешко, нещо истинско и интересно. Този двадесет и първи век ще ни побърка някой ден. Повечето хора са еднакви - банални, арогантни, тривиални и подтискащи. Докато в нея има нещо "different".
Откъде започна всичко? Започна през 3/4 на 2007. Нова гимназия, нови хора и естествено нови контакти. Повечето човечета на тоя свят имат глупавия навик да определят хората какви са само по някоя тяхна неволна реплика. Но реално погледнато не е така. И точно тук мога да обясня защо. Факт е, че единствено си приличаме по това, че всички земни човечета можем да чувстваме различни неща, можем да бъдем, както и да не бъдем човечни. И по това, че си имаме тяло по някакви физични и биологични закони. Има обаче едно нещо, което ни разграничава от останалите персонажи в обществото и това е индивидуалността ни. За мен думата "Човечка" е образ на един човек в истинския му и хуманистичен вид. Не в образа му на измислен герой, който играе някаква си роля на сцената на живота. Тази така проста думичка изразява доброто, истинското и това нещо, което не се среща във всеки. Интересни животни сме хората и се нуждаем от един огромен социален кръг, в който кръг да има лоши, добри, небрежни, високомерни и човечни хорица. Нуждата от контакти понякога те обърква. Кара те да мислиш, че си като някой, който евентуално в мислите ти е твой кумир или обратното. Но не! - Грешка. Тук системата трябва да изписука "Error" - обаче... нещо се е повредила пак.
Като за едно подобаващо завършване ми се иска много да кажа, че си имам една мечта, и тя е: Искам хората да са малко по-истински. Да бъдат такива, каквато е тя (Няма да споменавам името й). Искам да не са груби, да не са алчни и да не са нагли. Защото иначе накъде отива света?! Много е тъжно да се караме един друг, да се чувстваме "бастунено", след като всички по една рецепта сме създадени.
П.П.: На моята оранжева Човечка, с много и само истинска любов, с пожелание да не спира да бъде себе си и да не спира да се усмихва.
3.02.2009
© Катя Михайлова All rights reserved.
