Човекът е човек, когато е на път, жената е жена, когато я е...
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Гледам, тече някакъв конкурс в сайта под надслов "Човекът е човек, когато е на път!". Та взех, че си припомних, как още в юношеската ми възраст се тръбеше, че това била една знаменита мисъл на Пеньо Пенев. Бог да го прости Пеньо - голям поет е той. И доказателство за това са двете му стихотворения "Тъжна неделя" и "Елегия" /"Пътеката е извървяна"/. Но по въпроса за авторството на прословутата му мисъл имам известни опасения, че не е пръв. Основания за това ми дава един известен стих на знаменития поет от Плеядата Жоашен дю Беле:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%BE%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%8E_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5
Все пак човекът твори в житейския интервал 1522 - 1560 години. А бай Пеньо е роден чак през 1930 година, т.е. около 400 години по-късно.
Та ето какво е натворил Жоашен дю Беле (вж. https://chitanka.info/text/21828) в стихотворението си, озаглавено "Да дириш Рим във Рим" в превод от знаменития покоен български преводач Пенчо Симов:
Да дириш Рим във Рим пристигнал си, човече,
и нищичко от Рим във Рим не виждаш ти.
Старинните дворци, които посети,
и арки — туй е Рим, а друго няма вече.
Погледай: беше той достигнал тъй далече,
че цялата земя владееше почти,
но времето накрай и него укроти
и гордостта му в куп развалини се свлече.
Единствен само Рим е паметник на Рим
и Рим в борбата с Рим е пак непобедим.
Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път.
Умишлено съм дал в bold финалът на стихотворението, за да го сравните с мисълта на Пеньо Пенев и да прецените, кой е първооткривателят на въпросната мисъл.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Целта не струва нищо. Пътят е важен!
Крайно съвършенство няма, има само стремеж към него.
Опитът е болка, а мъдростта от нея е наградата, която сме длъжни да споделим...Защото сме само светулки. И само един е небесния ни пастир.
Самозваните земни нямат чет.
Не можеш да пасеш светулки. Все някой ден ще ослепееш от светлината им, истинската. -
Глаголното време има значение. "Ще устои" звучи като предсказание, а "устоява" е констатация. Имах предвид, че "на път" не произтича от буквалния превод, а е перифраза на Пенчо Симов.
Наистина мисълта, че пътят прави от човека Човек е по-близо до сентенциите на Лоа Дзъ за пътя към духовното израстване. Не бива да приемаме буквално, че само шофьорите са хора.
"Не целта е цел, а Пътят." Крайната цел /абсолютното съвършенство/ е непостижима, затова е важно всеки да постигне колкото може по пътя към нея. В това е смисълът на краткия ни престой тук, във физическите тела. -
Благодаря ти за този разяснителен коментар, Красимире!
На мен пък електронният преводач Google Translate ми дава следния превод на финалните редове: "И това, което избяга с времето, устоява", а не както е при теб - "Ще устои само онова, което избяга от времето". Разликата между - "да избягаш с времето" и "да избягаш от времето" е огромна. Когато избягаш с времето, все едно се сливаш с него и устояваш. Това съвпада с мисълта на Лао Дзъ: "Пътят сам пази себе си!". Но когато избягаш от времето, то може да те намери и да те накаже. Тогава няма да му устоиш. Това съвпада с мисълта на Лао Дзъ: "Нарушителят на Дао /на Пътя/ умира!". Така че Пенчо Симов добре си е свършил работата и е превел пределно точно смисъла заложен от Жоашен дю Беле. Така мисля и разсъждавам аз.
Подобни мисли, обаче, никога нямат първоавтор. Да си припомним например мисълта на Едуард Бернщайн: "Целта е нищо, но движението е всичко!" -
Заслугата за тази алюзия е по-скоро на преводача. Дю Беле в широк смисъл пише: О, непостоянен свят! Времето разрушава всичко което съхраняваме и ще оцелее /ще устои, ще остане/ само онова което убегне/избяга/ от времето. Което е неподвластно на времето. В Сонет 55 Шекспир пише нещо такова – словото ще надживее мрамора на мавзолеите. Имат право. Думите на П. Пенев надживяха мавзолея на Г. Димитров.
Nouveau venu, qui cherches Rome en Rome
Et rien de Rome en Rome n’aperçois,
Ces vieux palais, ces vieux arcs que tu vois,
Et ces vieux murs, c’est ce que Rome on nomme.
Vois quel orgueil, quelle ruine et comme
Celle qui mit le monde sous ses lois,
Pour dompter tout, se dompta quelquefois,
Et devint proie au temps, qui tout consomme.
Rome de Rome est le seul monument,
Et Rome Rome a vaincu seulement.
Le Tibre seul, qui vers la mer s’enfuit,
Reste de Rome. Ô mondaine inconstance !
Ce qui est ferme est par le temps détruit,
Et ce qui fuit au temps fait résistance. -
Ачо, Катя - благодаря, че отделихте от драгоценното си време, за да коментирате този текст!
Благодаря и на поставилите в Любими!
П.П. Катя, пълното заглавие гласи: "Човекът е човек, когато е на път, жената е жена, когато я ентусиазират". Но така заглавието ставаше прекалено дълго. По тази причина лекичко го съкратих. -
Заглавието все едно е взето от някоя чалга песен.
-
Много оригинално заглавие,замисля и дава време за размисъл!Монетата има две страни и живота също!!!Поздрави,Приятелю,замисли ме!!!А със заглавието си много прав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти за коментара, Иви! Съгласен съм с всичко написано от теб с изключение на: "Не можеш да пасеш светулки." Как така, нали си имаме една Пастирка на светулки в този сайт. Тя по дефиниция се занимава точно с тази дейност и все още не е ослепяла. Или греша?!