Човекът е човек, когато е на път, жената е жена, когато я е...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Гледам, тече някакъв конкурс в сайта под надслов "Човекът е човек, когато е на път!". Та взех, че си припомних, как още в юношеската ми възраст се тръбеше, че това била една знаменита мисъл на Пеньо Пенев. Бог да го прости Пеньо - голям поет е той. И доказателство за това са двете му стихотворения "Тъжна неделя" и "Елегия" /"Пътеката е извървяна"/. Но по въпроса за авторството на прословутата му мисъл имам известни опасения, че не е пръв. Основания за това ми дава един известен стих на знаменития поет от Плеядата Жоашен дю Беле:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%BE%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%8E_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5
Все пак човекът твори в житейския интервал 1522 - 1560 години. А бай Пеньо е роден чак през 1930 година, т.е. около 400 години по-късно.
Та ето какво е натворил Жоашен дю Беле (вж. https://chitanka.info/text/21828) в стихотворението си, озаглавено "Да дириш Рим във Рим" в превод от знаменития покоен български преводач Пенчо Симов:
Да дириш Рим във Рим пристигнал си, човече,
и нищичко от Рим във Рим не виждаш ти.
Старинните дворци, които посети,
и арки — туй е Рим, а друго няма вече.
Погледай: беше той достигнал тъй далече,
че цялата земя владееше почти,
но времето накрай и него укроти
и гордостта му в куп развалини се свлече.
Единствен само Рим е паметник на Рим
и Рим в борбата с Рим е пак непобедим.
Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път.
Умишлено съм дал в bold финалът на стихотворението, за да го сравните с мисълта на Пеньо Пенев и да прецените, кой е първооткривателят на въпросната мисъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
