Човешка топлина
Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.
След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето проблясваше между облаците и хората се появиха по улиците, стъпвайки бодро и с усмивка.
Излязох на терасата на скованата от боров сачак виличка, да се порадвам и аз на топлинката и красотата, която се разкри пред мен. Погледът ми се спря на отсрещния балкон и ме задържа задълго. Там двама възрастни, мъж и жена, си говореха само с погледи и излъчваха трогателна нежност. Жената подаде една ябълка и той започна да я бели. Първото резенче подаде на нея, а тя го погледна мило и погали с рамото му с жест на благодарност. Топлината грееше между тях. Това беше миг и жест на обич и всеотдайност.
Зарадвах се, че виждам любовта, излъчваща се от тези хора. Това ме направи щастлива, а слънцето огря всичко наоколо. Поисках да вярвам, че има добри хора и се надявам да ги срещаме по-често край нас.
Нека денят и вас да стопли с много усмивки и доброта.
© Елена All rights reserved.
