vyatur13 (Елена)
209 1586
Feb 2, 2013, 12:09 AM  

Човешка топлина 

  Prose » Narratives
619 0 8
1 мин reading

    Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.

    След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето  проблясваше между облаците и хората се появиха  по улиците, стъпвайки бодро и с усмивка.

     Излязох на терасата на скованата от боров сачак виличка, да се  порадвам и аз на  топлинката и красотата, която се разкри пред мен. Погледът ми се спря на отсрещния балкон и ме задържа задълго. Там двама възрастни, мъж и жена, си говореха само с погледи и излъчваха трогателна нежност. Жената подаде  една ябълка и той започна да я бели. Първото резенче подаде на нея, а тя го погледна мило и погали с рамото му с жест на благодарност. Топлината грееше между тях. Това беше миг и жест на обич и всеотдайност.

     Зарадвах се, че виждам любовта, излъчваща се от тези хора. Това ме направи щастлива, а слънцето огря всичко наоколо. Поисках да вярвам, че има добри хора и се надявам да ги срещаме по-често край нас.

     Нека денят и вас да стопли с много  усмивки и доброта.

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??