Чудесно
Когато обичам, аз мълча, когато мразя, аз говоря, когато тъгувам, аз руша, когато жадувам, аз летя, когато плача, аз знам, че утре ще се събудя, задъхана, защото отново ще съм те сънувала и ще очаквам да те видя до мен. Но сънищата лъжат, събуждаш се и осъзнаваш, че си останал излъган от поредния глупав сън, който ти е донесъл спомена за някого. Понякога мразя спомените, отнасят ме в един измислен свят, в който сякаш стъклена стена стои между мен и теб и не мога да я счупя. Виждам те, но ти мен не, следя те, запомням всяка твоя дума или жест, някои от тях, насочени към друга, пропускам умишлено, за да успея да запазя само онези моменти, когато случайно погледнеш към мен, към стъклената стена. И тогава се събуждам, задъхана, очакваща да те види, копнееща за твоята дума, за онзи жест, но получаваща нищо. Но преглъщам, въздишам, забравям, поемам нов път, мисля за друг и така до другия път, когато те сънувам отново и се опитам да пробия с поглед глупавата стена помежду ни.
Мразя ок ...