Oct 1, 2020, 12:52 PM  

 CO-вид – 46. Тъмнично озарение – 1 

  Prose » Fantasy and fiction, Others
465 0 0
Multi-part work « to contents
15 мин reading

   О, моля ви, няма защо отвърна Дърварят, аз, знаете ли, нямам сърце, затова се старая да помагам на всички, които се нуждаят от приятелска помощ, дори ако нуждаещият се е само една мишка.

  Само една мишка! възмути се животинчето. Какво си въобразявате? Аз съм Царица Царицата на всички полски мишки. 

                                           Лиман Франк Баум, „Вълшебникът от Оз“

 

                                                                                       Хадес, наши дни

 

   Вергилий висеше с главата надолу в една от стаите за мъчения. Беше окачен на здраво, солидно въже от сухожилия на тирекс1, което се спускаше от една кука на тавана и стигаше до около метър над пода – своеобразно „обърнато стрападо“2. Тирексът, послужил за тази незавидна цел, беше имал нещастието да се сблъска фронтално с венценосната в един от ресторантите, където работеше като сервитьор.

  Непростителното му прегрешение се състоеше в това, че беше погледнал накриво Персефина в момент, когато господарката на Хадес беше в лошо настроение и явно беше решила да опоска целия луксозен „Чревце или плънка“, за да се избави от депресията си. Всъщност на Персефина само ú се стори, че сервитьорът я гледа лошо – той просто беше много уплашен. Но присъщото черногледство на наследницата на Хадес се превръщаше в космическа мизантропия и неизчерпаема и мнителна гневливост по време на пристъп и всички наоколо не стъпваха, а направо летяха на пръсти в стремежа си да не я раздразнят и да станат жертва на необузданата ú жестокост.   

  Нещастният сервитьор нямаше този късмет. И респективно беше надлежно разфасован, нарязан на парчета и изяден суров на място и веднага – за назидание и за успокоение на поразклатените нерви на господарката си.

  Може би това, което беше останало от тирекса, излъчваше силна остатъчна аура в мрачното подземие, защото Вергилий, въпреки неудобната поза, беше получил вдъхновение и твореше.

  Стаята беше слабо осветена, а хоризонтът му – ограничен. Можеше да види само част от мръсния каменен под, покрит със засъхнала кръв и осеян с миши барабонки, а също и покритата с плесен долна половина от стената.

  В ъгъла зееше миша дупка, чиито обитатели излизаха, само ако трябваше да се изпълни мъчението „клетката на гризачите“3. За щастие Вергилий все още беше в графата „Чакащи“ и мъчението му засега се състоеше само в неудобната поза и в това, че можеше да чува с поразяваща яснота писъците на съседните затворници, подлагани периодически на изтезания. За разлика от стеснения кръгозор, акустиката в помещението беше великолепна, като в катедрала, и се чуваше дори звукът от ситното топуркане на мишите нозе в просторната дупка под ръба на стената. 

  Ръцете на поета бяха свободни и с малко усилие, разклащайки въжето, той можеше да достигне стената и да се задържи за няколко мига там, хващайки се за един по-издаден камък. И така, обърнат с главата надолу, с острия нокът на показалеца си, Вергилий чертаеше в пласта от мухъл и плесен новото си гениално произведение. Презреният слуга на господарката на шикозните ресторанти и любителка на тирексово сервитьорско месо, Удивителният поет и минезингер Вергилий пишеше кулинарна поема.

  „Ще види тя звезди на Мишлен посред бял ден, когато я завърша“, канеше се в ума си той. „Ще бъде нов повей в застоялото блато на хадеската литература, а защо не и на вселенската! Ще разбия шаблоните на ретроградната класическа римна схема, ще въведа нов ритъмен код и ще изобретя зашеметяващи тропни фигури. Най-после ще спрат да ме подценяват! Всички Светове ще говорят само за Удивителния Вергилий. И може би Сюе…“

  Поетът се отдаде на няколкоминутно мечтание, а после продължи да драска настървено по стената.

  И ето какво сътвори:

 

Не аз показах лицемерие,

не съм аз, гургулице, Мери е.

 

За мен това е оскърбление

готвачът с ножа остър Лени е.

 

Салатки реже с упование,

марулки често хрупа – Ваня е.

 

Сред зеленчуците – брожение,

че искал някой фибри – Жени е.

 

Поглъща сума ти калории,

всеядна добродушка Лори е.

 

Диетите са изпитание,

пак някой семки люпи – Таня е.

 

В спагетен сос за вдъхновение,

на чубрица ми лъхна – Вени е.

 

Домати кълца със смирение

над кулинарни шашми – Рени е.

 

На всичко гледа с остроумие

и спазва стриктно поста – Руми е.

 

Понеже страда от безсъние,

най ранобудна сутрин Съни е.

 

Яде дори от разстояние,

не дава грамче ресто – Яни е.

 

А оправдава се с дислексия

пред продавачките – Алекси е.

 

Това е истинско нашествие,

гладът ти щом на шест вие.

 

 – М-да! – промърмори Вергилий, защото мястото на стената беше недостатъчно и бяха започнали да го наболяват вратът и ръката от протягане. – Изкуството иска жертви. Това накрая може да стане и „гладът несекнещ ако шеф ти е“, но така малко се отдалечаваме от формата. Засега се получи добре! Може Сюе да го прочете и да каже: „Я, кой е този Вергилий, който е толкова талантлив, общителен, че и разбира от кулинария?“ А може и някой да се познае в тези творби и да реши, че става въпрос за него. И да потърси и други мои произведения. И ето че лека-полека съм станал популярен. Но трябва още малко да ги преработя – да звучат по-мъгляво и обобщаващо – като творенията на колегата Нострадамус. За да се разпознаят повече хора. И да измисля нещо авангардно, каквото никой досега не е правил. Дали да не напиша сценарий за филм? Романтична драма с елементи на екшън? Любовен триъгълник между смелата Джени-фър-фър Хванистън, прекрасната Пържолина Джолан и мачото шаолински монах брат Глад Сит? Уф, пак го обърнах на кулинария! Толкова съм плодовит, че се въртят по няколко проекта в главата ми! Може пък да обогатя поетичния ритъм, да изобретя някоя нова стъпка, която да нарекат на мое име, например – амфивергилий! Не, много е дълго, по-добре – амфивергий. Чудесно, новата стъпка – амфивергий, на новия Нобелов лауреат – Удивителния Вергилий!

   – Ъ-хъм! – прокашля се някой зад гърба на самозабравилия се поет, който вече се виждаше увенчан с лавров венец как получава наградата, която му връчваше не кой да е, а красавицата Сюе.

   – От стъпките ти имам плоскостъпие, веднага спри да пишеш – тъпо е!  – пропищя тънък гласец и от мишата дупка насреща се измъкна едър, охранен плъх със златна коронка на главата. – И аз мога да ги съчинявам такива, брато. Само кажи!

  – Какво искаш, Мишелъв? – каза кисело Вергилий, свален от седмото небе, из което току-що се беше реял, окачен на тирексовите сухожилия и окичен с лавров венец. – Да не би да си решил да поемеш инициативата и да започнеш предсрочно с „клетката на гризачите“?

  – Не бе, готин, само се гъбаркам! Ние тука с аверите се посъветвахме и решихме, че трябва да ти светнем нещо.

  – Ами хайде, святкай, че тук си е доста мрачно – каза Вергилий, спря да се люлее на въжето и впери намръщен поглед в миниатюрното създание пред себе си.

  – Виж ся к’во, брато…  – започна мишокът и махна на започналите да се подават от дупката сиви мустакати дребосъци. – Хавата е такава, че…

 

                                                                                                 /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=EK_LN3XEcnw

 

 


 

1. Тирекс – тиранозавър рекс

2. Стрападо – провесване. Форма на изтезание, при което ръцете на жертвата са вързани зад гърба и окачени с въже, прикрепено към китките, което обикновено води до изкълчени рамене. Добавят се и тежести към тялото, за да се засили ефектът и да се увеличи болката.

3. Клетката на гризачите – върху тялото на затворника се поставя клетка с гризачи, която се нагрява. горещината принуждава животните да търсят изход и те започват да си проправят път надолу, през тялото.

 

 

 


 

 

» next part...

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??