Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол.  В очите блести желание, контролът над тялото е невъзможен, а сърцето бие лудо. Той е толкова чаровен, секси... Красотата му блика като извор с бистра вода. Но дали и помислите му са толкова чисти?... Приближава се бавно, тя вече е набелязана... А този поглед... Разрушава всяка частица благоприличие, сваля дрехите и задръжките... Тя стои, гледа плахо... Но след няколко питиета и сладки думи от неговата уста...

- Толкова си красива... Едно прекрасно цвете сред сивотата... Виж всички тези момичета. Виж ги добре. Сега нека отидем до огледалото, за да погледнеш собствения си образ. Нека видиш разликата, мила. Ти си най-невероятното момиче, което съм срещал - изрича той, като шепне в ухото ù. Но тези думи... Толкова изкуствени, фалшиви... А жертвата е така глупава и наивна...

- А ти си най-чаровният мъж, когото съм срещала... Хубаво ми е с теб...

И след още няколко питиета...

- На всичко съм готова - казва, а погледът ù отново е празен, наивен, дори глуповат - имам чувството, че те познавам от векове. Мисля, че ти си моята спасителна лодка. Толкова съм отчаяна напоследък... Трябва ми някой, който да ме крепи.

Красавецът щеше да се възползва... Тя бе уязвима, но и глупава. Тя имаше милион очаквания. Мислеше, че светът е в краката ù. И по-голямата ù грешка - мислеше, че той е в краката ù... А бе обратното. Онзи чаровник... Очите му лъжат. Онова красиво синьо, пълно с искреност - заблуда. Онези красиви думи - лъжа. А тя вярваше. Всяка дума от неговите уста бе най-красивото и най-лъжовно нещо, което бе чувала. Но тя не подозираше. Защо бе толкова глупава?! Защо?! Любов? Не, не, това не е думата. Тя просто искаше да изпита чувство на сигурност. Искаше да притежава някого. Желаеше да слуша комплиментите му. А и бе млада - искаше да се забавлява. Харесваше ù тази романтична илюзия, която той ù създаваше. Тя бе в нов свят - нереалистичен, но така красив... Думите му бяха като цветя. Жалко, че имаха аромат „Лъжа“... А той говореше толкова увлекателно. За една нощ каза повече неща за красотата и любовта, отколкото тя въобще бе слушала и чела. И само за да я вкара в леглото си...

След като я предразположи към себе си, ù предложи да танцуват. Как, мислите, отговори на поканата му? Беше горда със завоеванието си, а всъщност не осъзнаваше, че самата тя е жертва...

Танцуваха дълго, забавляваха се и след това тръгнаха. Небето бе обсипано с ярки звезди. Той ù обещаваше дори тях. Лек ветрец галеше телата им. Луната грееше, а лъчите ù се спускаха в очите на момичето и се отразяваха там. Той я целуна. Загледа се в лицето ù. Но стига сантименталности, животът е забавление. А и това беше главната им цел онази нощ. Те купиха алкохол и отидоха в къщата му.

- Тук е прекрасно. Трябва да ме разведеш, да разгледам мястото.

Вероятно искаше да се запознае със спалнята му...

- Но преди това - нека пийнем, имаме време, нощта е наша - той я гледаше и се усмихваше.

Но нощта мина неусетно бързо. Правиха неща, за които тя щеше да съжалява. Забавлението щеше да ù струва доста. Онази наивност, снощи опияняваща, на сутринта щеше да се превърне в голяма грешка. Тя се събуди в леглото му сама. Гримът ù бе размазан, дрехите ù бяха на пода. Махмурлукът бе налице, а моралът - захвърлен някъде по пътя към дома му. В стаята нямаше никой, но тя имаше нужда да скрие тялото си. В главата ù беше само той. Къде ли е? Защо не я събуди с целувка? Тя стана и слезе във всекидневната. Чу се звук. Той тъкмо се прибираше.

- Къде беше? Изплаших се, помислих,  че си ме оставил - тя се опита да го прегърне.

- Какво правиш още тук? - думите му се забиха като остър нож в крехкото ù сърце.

- Как така? Какво говориш? Ами снощи? Не помниш ли какво ми казваше? Аз бях като красиво цвете сред сивотата. Не е ли още така?

- Чуй, мила, ти си прекрасна. Но в това е смисълът на свалките за една нощ - секс, а на сутринта сякаш нищо не е било. Облечи се и си тръгвай.

- Аз си мислех, че е нещо повече... Бях убедена...

- Нещо повече? След секс на първа среща не може да последва нищо повече, разбираш ли? Изглеждаше по-умна, когато просто мълчеше и слушаше...

Сълзи се търкулнаха по бледото ù лице. Болката дълбаеше пропаст в сърцето ù, а самата тя потъваше... Погледна го за последен път, а той все така безразлично стоеше и вършеше обичайните си занимания. Тя събра нещата си и си тръгна. Беше толкова унижена, съсипана, разбита, отчаяна. Вървеше по пустата улица и плачеше. Животът минаваше през нея. Минутите течаха, а тя бавно гаснеше. За миг пред очите ù заставаше образът му. Тя не знаеше дали го мрази, или го обича. Терзаеше се, а улицата сякаш нямаше край. Тя се луташе из града и из мислите си. Накрая спря и седна на една от пейките. Небето бе сиво, сякаш съпричастно с чувствата ù. Дори птиците утихнаха. Всичко потъна в гробна тишина, за да чуе риданията ù. Погледът ù блуждаеше. Виждаше само празнота. Душата ù бе празна. Животът изглеждаше празен. Тя вече не беше цвете сред сивотата. Тя се превръщаше в сивота. Бледнееше, сливаше се... И когато тъгата я погълнеше, щеше да остане само споменът. Споменът за едно малко, наивно цвете с крехко сърце...