Целуни ме силно преди да тръгнеш, нека усетя по мене дъха ти.
И в безсилна пред теб да ме превърнеш и да слушаш как тихо шептя ти.
Да! доближи се, отнеми дъха ми. Нарани ме силно преди да тръгнеш.
Усещам ръцете ти по мен, устни до устни, жива страст в целувка.
И сякаш сияйно проблясват очите, и все по нежно докосват ръцете.
В едно цяло се сливат душите. И израстват в цветовете на красиво цвете.
© Емилия Костова All rights reserved.
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
