Цял живот да наблюдаваш собствената ти смърт

                Някога имало едно момче, което доста силно се увличало от астрология. За един негов рожден ден родителите му му подарили телескоп. Още същата вечер, когато за пръв път то изпробвало подаръка си, погледът му се спрял на една звезда. Сторило му се, че тази звезда е жива. От тази нощ нататък момчето наблюдавало тази звезда. Струвало му се, че тя разсте. 
               Минали години. Момчето пораснало. Някогашното му увлечение от астрологията вече се бе превърнало в негова професия. Сега той бил астроном в националната обсерватория. Нощно време вече порасналото момче продължавало да наблюдава завездата, която наистина растяла. Сега тя била много по-голяма от първата нощ, в която той я съзрял.
              Момчето остаряло. Той вече бил световно признат астролог. Но въпреки всичко той продължавал да наблюдава звездата. Тя вече била огромна. И една нощ, докато момчето наблюдавало звездата, в един момент тя просто... паднала върху него. 
              Горкото... дали е подозирало, че това, на което то бе посветило целият си живот, един ден просто ... ще го погуби?