Aug 16, 2008, 11:36 AM

Да даваме това, което дават на нас или поне наполовина

1.5K 0 0
2 min reading


         

          Имало едно време в едно голямо черноморско градче, едно момиченце, което било малко на години, но с голяма душа. Симпатично, любопитно и палаво. Правило неща, за които после съжалявало. Добре, че бил насреща големият батко, който винаги да го успокоява, разбира и подкрепя във всякакви ситуации и при всякакви конфликти. Проблемът бил, че този батко не бил от същото градче, а през 9 земи в 10-та. Те не били се виждали дори, но привързаността им един към друг била голяма. Е, поне на момчето със сигурност. Момчето мислело за нея всеки ден и и пишело, но обратната връзка се губела със седмици. Според момчето едва ли имало някой, който да обръща на чаровното момиченце толкова много внимание, колкото той и обръщал. А тя дали го оценявала, разказвачът не казва, остава само да гадаем.

Момчето пишело всеки божи ден, вече повече от 2 години и се надявало да получава отговор поне веднъж в седмицата, но и това не се случвало често. Но то не губило надежда. Не можело да проумее, как в ерата на развитите Информационни технологии да не се намерят 5 минути за отговор, как? Момчето призовавало момичето да избяга от всички за 5 минути и да пише, или да се чуят, но апелът му оставал като глас в пустиня. Колкото и издържливо и търпеливо да било момчето и то имало чувства и трудно издържало на това мълчание на сладкото момиченце – далечната му мечта да се видят някой ден!

Разказвачът пишел тези редове и сълзите се стичали по бузите му. Той също съпреживявал тази история, която зависела само от едно мило момиченце, от голямо черноморско градче, да завърши с успешен и щастлив край.

И ако четеш тези редове и те са достигнали до сърцето ти, направи така, че този, който или която мисли за теб, да не престава да го прави. Отговори му със същото или поне с половината внимание, което той или тя ти дава. Намери време за хубавите неща в живота и нека те бъдат приоритет за теб. Ти го имаш - времето и желанието в себе си, просто трябва да го отключиш, не се затваряй в себе си. Говори, споделяй, за да ти олекне, за да се почувстваш по-добре, когато зад теб винаги има някой, който ще те подкрепи, независимо какво решение ще вземеш. Той никога няма да те забрави. Но го разбери, може да пише по-рядко, но това няма да е от липса на време или намаляване на обичта ти към теб, а ще е от желание ти да го разбереш и да осмислиш нещата, че имаш нужда от него. Направи така, че да не го загубиш!

Разказвачът избърсва сълзите си от очите, има и друга работа, която той трябва да продължи.

Момиченце от черноморско градче, допиши тази приказка с щастлив край, моля те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...