Да почуруликаме...
1 min reading
Работничката в моята оранжерия - Дочка, е много слънчев човек. Нейното мрачно настроение е точно толкова, колкото в пустинята вали дъжд. Интересното при нея е, че даже да ти каже "копче", все се сещаш за "оная работа".
Работникът, с когото работят заедно - Жоро, също не е лош човек, но прави впечатление на темерут. Лицето му е като изсечено с тъпата тесла на дядо ми. Тримата сме невероятен екип. Ако в другите оранжерии е тихо, от нашата гърми музика, та пушек се вдига. Работиме си и си слушаме. Началството се опита веднъж да ми прави забележка за музиката, обаче аз се ослушах. Поне като няма пари, настроение да има... Така де!
Та!
Сея си аз семенцата, а те чоплят нещо до мене. В един момент Дочка сподели:
- Еееееех, ако знаете колко ми беше хубаво като се събудих сутринта. Едни птички като зачуруликали. Много хубаво ми стана...
- Ша чуруликат амчи... И аз преди да се оженя също чуруликах! - засичам я аз.
- Хи хи хи... - смее се Дочка - Жоро, ти "чуруликаш ли", "чуруликаш ли"?
- Аз не съм спирал - отговаря Жоро и лицето му остава каменно.
- Аааа, не си спирал значи! - подкача го Дочка.
В един момент и двамата се омитат от оранжерията на обяд. Изведнъж се сещам нещо, оставям работата и отивам в женската стая.
- Доче, искаш ли да ти кажа една Народна мъдрост от Пенко Пенков?
Тя ме поглежда смеейки се:
- Давай!
- Когато човек престане да чурулика, започва да кука!
Смях в залата...
Работникът, с когото работят заедно - Жоро, също не е лош човек, но прави впечатление на темерут. Лицето му е като изсечено с тъпата тесла на дядо ми. Тримата сме невероятен екип. Ако в другите оранжерии е тихо, от нашата гърми музика, та пушек се вдига. Работиме си и си слушаме. Началството се опита веднъж да ми прави забележка за музиката, обаче аз се ослушах. Поне като няма пари, настроение да има... Така де!
Та!
Сея си аз семенцата, а те чоплят нещо до мене. В един момент Дочка сподели:
- Еееееех, ако знаете колко ми беше хубаво като се събудих сутринта. Едни птички като зачуруликали. Много хубаво ми стана...
- Ша чуруликат амчи... И аз преди да се оженя също чуруликах! - засичам я аз.
- Хи хи хи... - смее се Дочка - Жоро, ти "чуруликаш ли", "чуруликаш ли"?
- Аз не съм спирал - отговаря Жоро и лицето му остава каменно.
- Аааа, не си спирал значи! - подкача го Дочка.
В един момент и двамата се омитат от оранжерията на обяд. Изведнъж се сещам нещо, оставям работата и отивам в женската стая.
- Доче, искаш ли да ти кажа една Народна мъдрост от Пенко Пенков?
Тя ме поглежда смеейки се:
- Давай!
- Когато човек престане да чурулика, започва да кука!
Смях в залата...
© Пенко Пенков All rights reserved.
. Все се намират спотаени хормончета
