Да те притежавам
Зная, нощем чуваш моя глас във вятъра. Зная, мен сънуваш всяка нощ. Обсебила съм всичко в теб. Да, така е, знам. Та аз те притежавам. Откраднах твоя разум и те оставих да се луташ, да ме търсиш сред сенките на нощта. Всяка нощ прегръщаш спомена за мен, всеки миг търсиш мен в чуждите очи. О, колко си жалък, колко си нещастен. Погледни в какво се превърна заради една сляпа любов. Радваш се като малко дете, щом ме докоснеш, щом си тръгвам, светът свършва за теб. В какво се превърна? Не беше такъв глупак преди. Нима една любов така те промени? Нима не можеш да ме оставиш да си ида, нима те притежавам изцяло, нима си мой роб? Колко си жалък, просто не мога да повярвам. Седиш до прозореца и във всяка мене виждаш, лягаш в леглото и си спомняш нашите страстни нощи. Та ти живееш в миналото и се радваш на всеки поглед, който ти подхвърля. Е, щом е така, няма да те пожаля. Ще си поиграя малко с теб, а после ще те захвърля. Щом избра така сляп да бъдеш, ще платиш високата цена за илюзията, в която избра да живееш. А сега потопи се пак в спомена, слушай шепота ми в нощта.
© Амбър All rights reserved.
Все пак не е задължително лирическата героиня и аз да сме едно и също лице нали?
