Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!
-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непознатите деца и от време на време се доближаваше до другите хора, поглеждаше ги с големите си влажни и красиви детски очи и те, неспособни да устоят на този деликатен намек, й подаваха да си вземе от снакса, да си близне от сладоледа или да си гризне от вафлата им.
-Ела тук, миличка, да видиш какво съм ти купила.
Малкото момиче се приближи до майка си. Ах, колко красива бе тя, но колко тъжна изглеждаше. Тя, бедната студентка, извади от чантата си едно малко шоколадче и го сложи в ръчичките на дъщеричката си. Но детските очички не се впечатлиха от този жест. Дани просто отвори набързо шоколада и го излапа на две хапки. Колко щастлива се чувстваше жената в този миг! Не се интересуваше от нищо друго в момента, нито от безпаричието си, нито от наближаващата сесия, нито от ли ...