ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ
ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ!
Когато на първо число ни раздават заплатите, повечето колеги-мъже си заделят пари за фонда „и аз съм човек” и ходят да се черпят в близката кръчма. От доста години ги наблюдавам и най-накрая се реших: открих си фонд „И жената е човек”
Приятелката ми няма нужда от такъв фонд, защото разполага с много пари. И аз рекох да се меря с нея! Голяма грешка от моя страна, ама кой да ми каже?
Тръгваме двете по магазините. Харесва си тя една поличка от витрината и се мушва в бутичето да си я купи. По стар навик я чакам отвън. Но се сещам, че си имам фонд, вмъквам се бързо и си купувам и аз поличка.
Отиваме у приятелката ми. Тя веднага облича новата „придобивка” и започва радостно да се върти пред огледалото. В този момент се прибира мъжът й.
- О, нова пола ли си си купила?
- Какво?! Тая пола ми е от десет години, ама нали никога не си ми обръщал внимание... Нищо не си ми купил и питаш нова ли е! - святка с очи мадамата.
- Добре де, ето ти пари, купи си нещо - сконфузено мърмори човечецът.
Тя грабва невъзмутимо парите и ми намига. Веднага схванах играта!
Връщам се удома, обличам новата пола и чакам да си дойде мъжът ми, та да му извъртя номера.
- Кога си си купила тоя парцал? Пари нямяме тока да си платим, тя дрехи ще си купува!
- А стига бе, тая ми е от десет години! - настъпвам аз.
-Я не ме лъжи, знам ти дрехите наизуст! На мен тия не ми минават!
И как ще му минават? Приятелката ми има четири гардероба, догоре претъпкани, а моите - единият е на гърба ми, а друтият - на простора... Изкарах си скандала, върнах полата и платихме тока. Закрих фонда, защото мъжът ми каза, че жената не е човек, а е най-добрият приятел на човека, ама след кучето.
Дано в следващия си живот се родя мъж и тогава, о, здравейте кръчми и капанчета! Може и гола да си ходя, но поне ще съм весела и най-важното - ще съм човек!
© Светлана Лажова All rights reserved.
