17.02.2007 г., 6:01 ч.

ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ 

  Проза
1404 0 15
3 мин за четене

   ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ!

 

  Когато на първо число ни раздават заплатите, повечето колеги-мъже си заделят пари за фонда „и аз съм човек” и ходят да се черпят в близката кръчма. От доста години ги наблюдавам и най-накрая се реших: открих си фонд „И жената е човек”

  Приятелката ми няма нужда от такъв фонд, защото разполага с много пари. И аз рекох да се меря с нея! Голяма грешка от моя страна, ама кой да ми каже?

  Тръгваме двете по магазините. Харесва си тя една поличка от витрината и се мушва в бутичето да си я купи. По стар навик я чакам отвън. Но се сещам, че си имам фонд, вмъквам се бързо и си купувам  и аз поличка.

  Отиваме у приятелката ми. Тя веднага облича новата „придобивка” и започва радостно да се върти пред огледалото. В този момент се прибира мъжът й.

  - О, нова пола ли си си купила?

  - Какво?! Тая пола ми е от десет години, ама нали никога не си ми обръщал внимание... Нищо не си ми купил и питаш нова ли е! - святка с очи мадамата.

  - Добре де, ето ти пари, купи си нещо - сконфузено мърмори човечецът.

  Тя грабва невъзмутимо парите и ми намига. Веднага схванах играта!

  Връщам се удома, обличам новата пола и чакам да си дойде мъжът ми, та да му извъртя номера.

  - Кога си си купила тоя парцал? Пари нямяме тока да си платим, тя дрехи ще си купува!

  - А стига бе, тая ми е от десет години! - настъпвам аз.

  -Я не ме лъжи, знам ти дрехите наизуст! На мен тия не ми минават!

  И как ще му минават? Приятелката ми има четири гардероба, догоре претъпкани, а моите - единият е на гърба ми, а друтият - на простора... Изкарах си скандала, върнах полата и платихме тока. Закрих фонда, защото мъжът ми каза, че жената не е човек, а е най-добрият приятел на човека, ама след кучето.

  Дано в следващия си живот се родя мъж и тогава, о, здравейте кръчми и капанчета! Може и гола да си ходя, но поне ще съм весела и най-важното - ще съм човек!

 

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Деси!!!
  • Бравоос!!!
  • Понякога май хуморът ми е леко черничък,но иначе съм си сто процентова жена и очите ще издера на този,който...Пак с моя черен хумор...Благодаря за всеки един коментар!Човек винаги има какво да научи.
  • Колко си прав Николай!Закрих всички фондове.Може да си открия фондация,не съм решила още,но вече можете да ме питате къде са най-готините дискотеки!
  • Весел разказ с нотки на сълзене, но не от смях.
    Фонда "И аз съм човек" е много полезен и за двата пола.
    Винаги има изключения, но все пак както си го постелиш ...
    Аз се надявам, пак жена да се родя, но защо няма да споделя

    Поздрав за разказа и усмивка за теб.
  • Аааа, аз тоя фонд си го направих
    Въведох правилото...твоите пари са общи, моите са си мои
    Поздрави, хареса ми!!!
  • при омъжената жена има две положения : или си скъпо платена проститутка която умее да си иска и си знае цената , или изобщо не си човек...ама може да нямаш друг живот така че ...ти си знаеш
  • Има тъжна нотка..
    Интересното е,че добре се преплита с веселата!
    Разказчето е много добре написано!
    Поздрави!
  • Браво!
  • много са хубави разказите ти, Светла!
  • Страхотно!!!
    И аз се моля...дано !
  • Много хубав разказ, Светле!!! Направи си пак фонда. Жената също е човек!!! Поздрави!!!
  • Хах! Ей, Светле, вярно е, че четейки, човек се чуди да се усмихне ли, да му стане тъжно ли и да оплаче клетата женица... но наистина умело разказваш!
    Поздравче!
  • Да, забавно е, но хуморът е черничък.
  • Ей,много забавно е разказчето ти..ама май тоя мъж има нужда от стягане.
Предложения
: ??:??