Повтарят ни постоянно, че никой не е по-велик от хляба. Глупости! Никой не е по-велик от бомбата. На кой ли му пука, стига да не е в моето положение. Сам съм в априлската утрин, стиснал пушката с две ръце и примрял от страх и ужас. Патрулирам по улиците на Белфаст под непрестанния дъжд, който бие като барабанен залпов огън. Докато понасям бойното си кръщене в Северна Ирландия, гаджето ми си е у дома и, знам ли, може би се чука с най-добрия ми приятел. Животът е несправедлив. И все пак го предпочитам пред смъртта. Не искам да умра, не искам да съм просто поредното дете на гибелта.

Не искам!

Не ме оставяйте да умра!!

******

Като казвам, че животът е несправедлив, наистина го мисля. Не можеш да си избереш дали да се родиш в красива къща на един хвърлей от Скалата* или в някоя миризлива дупка в Уест Грантън*. Едни хора просто се раждат с шанс, други не. Някои мъже редуват ски в Алпите с почивки в замъка Балморал, други бачкат цял живот в мината. И като го погледнеш, винаги хората от първата категория започват войните, а тези от втората гинат в тях.

Положението в Ълстър* никога не е било толкова зле. След смъртта на Боби Сандс* в затвора преди две години, Падитата* буквално озверяха. Откак Вълненията избухнаха през 1969 година не е имало година без цивилни жертви, но от началото на осемдесетте битката практически прерасна в касапница. Правителството на Тачър* продължава да увеличава армейските сили в Белфаст и Лондондери, но нищо не е в състояние да спре постоянното въоръжаване и терор на ИРА*. След като понесоха няколко контраудара от лоялистите в края на седемдесетте, копелетата сякаш се консолидираха. Начело с оня главорез Айвър Бел сега са по-опасни от всякога. Политическото им крило Шин-Фейн също набира позиции.

А аз съм потопен в делвата с най-големите лайна. От всичките кътчета на света да съм тъкмо в най-неподходящото: в раздорния Белфаст в Ълстър. Шибаната Северна Ирландия! Прекрасният "изумруден" остров! Нали така, Оскар Уайлд? Изумруден, няма що. От три месеца са ме сложили армейски патрул в града на смъртта и още се уча да се справям с ужасиите му.

Ужасии.

Ужасии!

Ужасии!!

******

За пореден ден патрулирам с моята любовница и закрилница пушката, за пореден ден дъждът ме пердаши, а небето е като индиго, както биха казали естетите. Оглеждам внимателно навсякъде, крия позицията си и се мъча да разбера къде се е сврял снайперистът. Знам, че тук някъде трябва да има снайперист, знам го със сигурност. Един войник просто подушва тия работи. Заплахата ухае. 

Докато обикалям така в долината на Трикольора* усещам всепоглъщащ, вцепеняващ страх. Защото съм смъртен, а смъртният може само да умре. Страхът не ми действа като на повечето хора, той вдървява само движенията ми, но не и мислите ми. Милиони мисли препускат в изтормозената ми глава. Задавам си въпроси, опитвам се да изнамирам отговори, а дъждът, гневът и страхът направо ме разсипват.

На кого принадлежи кралството ни?

Силата ни?

Славата ни?

На нас, простосмъртните поданици? Глупости, ние сме опитните им зайчета.

На Нейно величество кралицата? Глупости, тя е галактическа пародия, от която нищо не зависи.

На онези надути пуяци, принадлежи. На онези, произведени в Рицари на Британската империя и накичени с безчет ордени и медали, които са натежали и неуместни също като импотентните им провиснали пениси. Духовни  онанисти с дребни нефункциониращи пишлета и още по-дребни бюрократични мозъчета. Следобедни матинета? Дворцови вечери с изтънчено уиски и жартиерени дами? Чаени партита в изискани графски унаследени имения? Моля заповядайте, господа аристократи, нека удоволствието бъде изцяло Ваше. Ние ще го платим. Ако пожелаете - и с животите си - е, досещаме се, че те не струват много за Вас. 

Какво правим на този ирландски "изумруден" остров? Whit the feckin' feck?* Какво правехме на Фолкландските острови миналата пролет? Ако аржентинците си искат собствената земя, редно е да си я вземат. А изумруденият остров? Щом е ирландски, защо не оставим Падитата сами да си се трепят с техните бомби? Искам вече да си ходя вкъщи. Но властите не мислят така. No surrender*!

Госпожо Тачър, ти си боклук. Баронеса Смърт. Това, че си жена, не те извинява. Това, че си желязна, не те прави лейди.

Господа министри, вие сте чекиджии. До един.

Господа съветници по ирландския въпрос, вие сте убийци. Всички.

А ние сме деца на вашите дела. Деца на гибелта.

Някой май наближава!

Май някой!

Наближава-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а!

приятел/враг??

маска---снайпер---засада---упор---изстрел---кръв

Пепел до пепелта, прах до прахта.

Амин.

Амин.

Амин.

******

Поредният скован ковчег на път за вкъщи по изумрудено зеления килим на изумрудено зеления остров.

Поредният погубен син, легнал в саркофаг.

Поредното дете на гибелта.

И моята майка загуби рожбата си.

Поредната майка, която не ще понесе репортажа на Би Би Си - Световни новини тази вечер.

Поредната майка, която ще изпищи и ще припадне пред телевизора във всекидневната си.

Поредната майка на валиум и успокоителни.

Властвай, Британийо*! Властвай! Империята на света си ти, слънцето изгрява и залязва за твоите свещени територии.

Властвай, Британийо! Властвай! Децата ти гинат. Твоите деца.

Твоите деца гинат! Деца на гибелта.

Онази откачалка Анди Уорхол* бе казал нещо за петнайсетте минути слава. Че всеки ги заслужавал и щял да ги има или подобно. Да, но такива като мен ги получават посмъртно, лежейки неподвижно, затворени в дървената кутия с британския национален флаг отгоре ѝ. Шибаният британски флаг! Поне в деня на собственото ми погребение можеха да не демонстрират потресаващата си липса на вкус. Аз съм горд шотландец от Единбург и не съм пукнал за скапаното им Обединено кралство, нито за оная напудрена пълнена патица кралицата. Умрях за Шотландия. Това е моята родина, не техните имперски колективни обсесии. Разкарайте тоя Юниън Джак* от тук! Искам си шотландското знаме на ковчега, мръсни копелдаци!

На ковчега!?

Моя ковчег!?

Аз, затиснат в ковчег!!

...завинаги?

******

Впрочем вече няма значение, не чувствам нищо. Сега съм поредното дете на гибелта. Колко още като мен ще желаете да им вземете? В чии още чужди земи? И докога?

Пак и пак деца на гибелта...

RIP

----------------------------------------------------------------

Бележки от войника, които помоли да предам:

* Скалата (The Rock) - така е известен Единбургският замък, една от най-големите културно-исторически забележителности на града; Уест Грантън - краен работнически квартал в Единбург;

* Ълстър - другото наименование на Северна Ирландия;

* Боби Сандс (1954-1981) - ирландски бунтовник, национален герой и деец на ИРА. Умира при протестна гладна стачка, докато лежи в британски затвор в Северна Ирландия;

* "Падита" - от характерното ирландско име Патрик (с умалителни Пат или Пади) - презрително наименование за ирландци;

* Маргарет Тачър (1925-2013) - английски политик от Консервативната партия, Министър-председател на Великобритания в периода 1979-1990г. Прословута с прозвището си "Желязната лейди";

* ИРА (Irish Republican Army) - ирландската републиканска армия, паравоенно терористично формирование на републикански настроените ирландци, настояващи за откъсването на Северна Ирландия от състава на Обединеното кралство и вливането ѝ в Република Ирландия;

* Трикольора - има се предвид националния трибагреник на Република Ирландия;

* Whit teh feckin' feck - шотландска жаргонна псувня, означаваща най-общо "какво, да е*а, по дяволите";

* No surrender - "Никаква капитулация". Някогашният девиз на британските военни сили в Ълстър и на лоялистите - подкрепящото ги местно протестантско и пробританско население;

* Властвай, Британия (Rule, Britannia) - британска националистическа песен, популярна в армията и главно в английските имперски настроени войскови части;

* Анди Уорхол (1928-1987) - американски художник, кинорежисьор и писател. Бащата на съвременния поп-арт; * Юниън Джак (Union Jack) - флагът на Обединеното кралство.