Деца за бизнеса

Някакви босове в просветата решили три училища в града, където присъствам, да станат от СОУ-та на прогимназии.

Идеята се пръкнала на среща с неизвестни бизнесмени. Които пожелали децата да се подготвят за работа във фирмите им, а не да получават някакво общо образование.

Какви и кои са тия бизнесмени – неясно. Но решението се обработва.

Причините, според мен, са няколко. Просветните чиновници – сред тях и директорите, които не са нищо повече от назначени бюрократи – искат по-малко работа. И повод имат – децата наистина намаляват. Което, би казал истински бизнесмен, дава възможност да се повиши качеството за сметка на количеството.

Но на „бизнесмените“ и чиновниците качество не им е нужно. Трябват им лесно обработвани продукти – тоест, деца на ниво четене, писане, смятане и премятане…

Затова са измислени фалшивите „професионални гимназии“ – съчетание, близо до „дървено желязо“. Като, например, „професионална гимназия по автотранспорт“… Гимназия… Нормалните хора вземат книжка за два месеца, тия там имат нужда от четири години? Ега ти бавнозагряващите…

Не, причината не е в децата. Те са нормални. Каквито бяхме ние, каквито бяха родителите ни. Обаче – ние попаднахме в СИСТЕМА! В която важното беше не запълване на годините и обществен приют за децата, докато родителите са изстисквани, а образование. Образование! За децата…

Бизнесът бил искал… Ами, като иска – да инвестира. Да отиде в съответното учебно заведение, да обсъди проблема с ръководството му, да се срещне с ученици и родители, да сключи договори. Сега – стипендия, после работа във фирмата.

По всички правила. С премии и неустойки.

Само че… У нас няма бизнес, има далавера. И алъш-вериш. С цел да прекараш партньора…

Затова се и опитват да ПОРОБЯТ отсега децата. Да им закрият пътищата в живота, да им отнемат избора…

Преди години спорих с важен човек от министерството. Твърдеше – страната трябва да се парцелира и училищата да бъдат според бизнеса в региона.

Контрирах. Това означава ли, че – примерно – Добруджа е селскостопански край с туризъм, значи децата трябва да стават само и единствено трактористи и комбайнери, келнери и проститутки?…

Според бизнеса в региона…

Е, ще има в държавата и артисти, писатели, чиновници, министри… Софиянчетата, нали…

Да не говорим за правото на избор. Човек сам трябва да избира живота си. Потен и сит, гладен и свободен…

Избор…

Намисленото снижаване ранга – така си е! – на някои училища е и възможност за създаване на бутикови училища. До седми клас, подбор, важна роля в който играе директорът, после – да се спасяват. И плащат родителите другиму…

В града, където живея, са закрити четири училища, две още водят борба кое ще глътне другото. Сградите стоят, за едната – в сами центъра, точат зъби от ДПС. Турско читалище уж да правят… Кога турците са имали читалища?

Ама – в центъра! А читалището има кафене, други площи… Далавера…

Децата?

Какви деца? Демокрация е. Да се спасяват сами.

Или да приемат правилата на възрастните. Да избягат и те. Или примирено да наведат врата и се радват на ширината на хомота…

Деца за бизнеса…

Що са ви роботи?

КУЛИНАРНИ РАЗСЕЙКИ