Децата на Демокрацията
1 min reading
Ей, това малките станаха големи демократи!...
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, промълви: "Аз да не съм ти слуга!"
Очите ми, разширени като на анимационен герой, гледаха с мигащо недоумение, търсейки обяснение за този демонстративен акт на гражданско неподчинение. Интонацията на гласа ми премина от вежливо умоляваща към императивно настояваща при изричането за втори път на молбата да ми бъде налята чаша вода. Последва още по-категоричен отказ, дефиниран в духа на декларациите за независимост на личността от времето на Френската революция: "Аз да не съм се родил, за да ти слугувам!" Ха! Келешът му с келеш - 6 годишен, още малко щеше да започне да ми цитира и Конституцията, раздел "Граждански права и свободи". И то за една чаша вода от чешмата, която беше само на метър разстояние от него! Гледах тъпо и не вярвах - в главата ми изплува паралел с едно време. Когато бях дете, татко само да ме погледнеше леко под вежди и това ми беше достатъчно да затичам към чешмата, за да му пълня чашата. Ама такова беше времето - тоталитарно. Родителят имаше авторитарно неоспорима власт. И зад гърба на неговата авторитарност стоеше цяла една държавна идеология, която внушаваше правото му да налага безусловно подчинение... Е-е-ех, доброто старо време! А сега с тая демокрация и една чаша вода не може да изпие човек като хората - жаден да си остане. Ха съм го пратил Сашко против волята му до чешмата, ха съм му нарушил конституционните свободи. Веднага ще се вдигнат европейските комисии, Съдът в Страсбург, Бриджит Бардо, парижките студенти, антиглобалистите, Гринпийс, Нато, ФБР, Бойко Борисов... Мътна и кървава ще стане. За една чаша студена вода...
... Затова си станах и си налях сам чашата, че ако чакам на Демокрацията - и жаден, и гладен ще си остана. Обаче, минавайки покрай свободния демократ, борец за права и свободи, не издържах на изкушението и леко го пернах по врата - и той не разбра откъде му дойде... Откъде ли?! От дедо му Сталин, дето има щастието, че не му е съвременник!...
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, промълви: "Аз да не съм ти слуга!"
Очите ми, разширени като на анимационен герой, гледаха с мигащо недоумение, търсейки обяснение за този демонстративен акт на гражданско неподчинение. Интонацията на гласа ми премина от вежливо умоляваща към императивно настояваща при изричането за втори път на молбата да ми бъде налята чаша вода. Последва още по-категоричен отказ, дефиниран в духа на декларациите за независимост на личността от времето на Френската революция: "Аз да не съм се родил, за да ти слугувам!" Ха! Келешът му с келеш - 6 годишен, още малко щеше да започне да ми цитира и Конституцията, раздел "Граждански права и свободи". И то за една чаша вода от чешмата, която беше само на метър разстояние от него! Гледах тъпо и не вярвах - в главата ми изплува паралел с едно време. Когато бях дете, татко само да ме погледнеше леко под вежди и това ми беше достатъчно да затичам към чешмата, за да му пълня чашата. Ама такова беше времето - тоталитарно. Родителят имаше авторитарно неоспорима власт. И зад гърба на неговата авторитарност стоеше цяла една държавна идеология, която внушаваше правото му да налага безусловно подчинение... Е-е-ех, доброто старо време! А сега с тая демокрация и една чаша вода не може да изпие човек като хората - жаден да си остане. Ха съм го пратил Сашко против волята му до чешмата, ха съм му нарушил конституционните свободи. Веднага ще се вдигнат европейските комисии, Съдът в Страсбург, Бриджит Бардо, парижките студенти, антиглобалистите, Гринпийс, Нато, ФБР, Бойко Борисов... Мътна и кървава ще стане. За една чаша студена вода...
... Затова си станах и си налях сам чашата, че ако чакам на Демокрацията - и жаден, и гладен ще си остана. Обаче, минавайки покрай свободния демократ, борец за права и свободи, не издържах на изкушението и леко го пернах по врата - и той не разбра откъде му дойде... Откъде ли?! От дедо му Сталин, дето има щастието, че не му е съвременник!...
© Петър All rights reserved.
комично и трагично...Моите две тинейджърки преди време ме бяха заплашили,че ще ме съдят за родителски тормоз, задето ги карам да си оправят стаята!!!Ами това е- да живее Демокрацията и нейните плодове...