Deja vecu
Но Щен Вълк си беше намерил приятно местенце на припек, където кротко дремеше, отбелязвайки официалното настъпване на пролетта, когато усети, че нещо нарушава идиличното му спокойствие. Вълкът изплува от дремката си и се съсредоточи до толкова, че да събере достатъчно мозъчен ресурс, за да успее да направи пълен анализ на ситуацията. Няколко секунди по-късно анализът бе готов, а Но Щен Вълк отвори очи и се облещи към носа си, където най-нахално беше кацнала една пчела.
- О, не! - изстена Вълк - Пак ли...
Ле Вент се разхождаше в гората, радвайки се на приятното пролетно време, като не забравяше да размахва въображаемата си сабя в лицето на една клонка, когато:
- О, не! Пак ли... - възкликна той, като видя вълка и захвърляйки "сабята си" избяга с викове обратно по пътеката.
- Добре, че поне този път тоя не ме удари по носа - измърмори Но Щен Вълк и се настани по-удобно, подготвяйки се да изчака пчелата да излети сама. Тя обаче не бързаше...
-----
След като времето окончателно се беше затоплило и вече официално бе пролет, Ка Приз На започна да пренася специалните си цветя от зимния парник в цветната градина. Пресаждаше, тореше, пръскаше със специалните си препарати, подрязваше, чистеше и изобщо правеше всичко, което един грижовен градинар прави за любимците си...
Ко Та Рак се излежаваше на припек върху оградата на градината на Ка Приз На, мързелуваше, наслаждаваше се на топлите слънчеви ласки и разсеяно зяпаше дейността на девойката. Незнайно колко време по-късно котакът измърмори под нос мнението си за цветята:
- Лигльовци! Красиви са, но са лигльовци...
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
, а и аз Ми-Нах едната половина 
