десет минути в ада
(поток на мисълта)
Първо ще напиша този ред и тогава ще си запаля цигарата.
Запалих си цигарата! Идеята ми е да си проследя начина, по който мисли болният ми мозък. Със сигурност е болен, поне в това вярвам.
Тези дни не намирам удоволствие или нещо подобно на това чувство в нищо! Само, може би, когато прекаля с четенето,(когато мисля прекалено много) или гледам някакъв глупав филм, когато прекалено малко мисля (когато се гледа филм е така), а и докато гледам филмите разни работи си мечтая… аз съм вече бил или съм в момента това нещо, което си го представям. И знаете ли кое му е хубавото на това- ей така да мечтаеш като някакъв идиот- в това че не плащаш нищо за него; не даваш нищо в замяна, ако изключим нужното време за да се породи тази мисъл- само това. А правилно ли е да си въобразявам, че туй не е най- ценното на човека? И тъй вината за пропиляното време ме настига, но това време така и така ще умре, каквото и да го правиш… то ще умре!
Искам да открия истината за всичко; истината за всекиго и за всичко е обща… Това го цели и Стивън Хокинг чрез физиката… дано да успее… дано и аз успея
Наскоро установих самосъжалението за недопустимо явление в живота ми.
Много мисля за смъртта и за болести напоследък също.
Адски ми олеква, когато пиша. Направо не е за вярване!
© Сияние All rights reserved.
