Диамантен Свят

      Неделя 9:45 сутринта. Ранните слънчеви лъчи леко навлизаха в спалнята, през малък процеп в дебелите тъмни завеси и се спускаха по леглото и килима. Стаята беше не много голяма с висок таван, който създаваше усещането за простор. Обзаведена в меки мебели и кафяви цветове, които се преливаха и нашепваха едно непрекъснато спокойствие...  Беше тихо. Роксан все още спеше. Въпреки че снощи си беше легнала доста по-рано от обичайното, сънят бързо я налегна и тя заспа дълбоко почти веднага. Днес нямаше да работи. Отдавна не беше спала така - сама...

Когато се събуди, остана да лежи така, докато се разсъни.  Дните и се струваха едни и същи напоследък. В съзнанието и се раздвижваха разни мътни спомени от последните години, които също и се виждаха едни и същи...

Тя стана от леглото, протегна се... черните и къдрици се спускаха по голото и тяло. Допирът от меката й коса я отпускаше и това и харесваше... запъти се така гола към кухнята, където пусна машината за кафе и после се отправи към банята. Горещата струя вода се спускаше по тялото и. Можеше да усети всяка капка, която я докосваше. Сънливостта и умората бавно се изпаряваха от нея и тя започваше да се чувства все по-свежа. След банята си сипа от кафето и остави аромата да проникне в нея. Обожаваше мириса на кафе... Застана гола до огледалото и се огледа в него. Сега беше по-красива от последния път, когато се беше поглеждала по този начин... Нямаше ги синините и отоците по тялото и. Погледът и беше свеж, без размазан вчерашен грим, без сенки под очите... Явно вече беше професионалист в бизнеса си. Преди няколко месеца беше попаднала на един тип, който я беше пребил. Професията й не беше лесна и криеше големи рискове, но тя се беше примирила. Не помнеше много от последните години. Дните се нижеха бързо и еднотипно, без да изпитва каквито и да е било емоции от заобикалящия я свят, били те и отрицателни. Тя беше на 23, а се чувстваше като на 48... Животът и беше рутинен с единственото изключение, че сега вече беше в елита... Сама си беше шеф, а клиентите й винаги бяха хора от високите постове в обществото. Това й харесваше. Доставяше и удоволствие, че подобни хора се представят в същото това прогнило общество като личности с безброй морални ценности и в същото това време, същите тези "Светци" изпитваха постоянна нужда от услугите й. Често се шегуваше с тях, че без нея техния обществен просперитет би се сринал.

"Да... политици... банкери... лекари... и всички други..." тези професии бяха тясно свързани с нейната... и много си приличаха..."  Тя се усмихна на образа в огледалото след тези мисли.

Роксан беше елитна компаньонка...

Отпи от кафето си и прогони всичко от главата си. Днес щеше да почива и да прави каквото си иска, тъй че те не й трябваха... Стана от стола, облече ярко-червената рокля, която толкова много обичаше. Сложи и любимите си обувки, умишлено остави мобилния си телефон на масичката до леглото и излезна навън. Времето беше прекрасно. Пролетта лека-полека отстъпваше място на горещото лято и дните ставаха все по-горещи, а хората все по-усмихнати. Дърветата бяха разцъфтяли и из въздуха се носеше аромата на липа.

Слънцето грееше в косата й. Лек вятър полюшваше закачливо роклята й. Тя вървеше по оживената улица и се взираше във всичко, сякаш за първи път беше в  този град... Наслаждавайки се на града, на хората, на деня, на живота. Умееше да прави това, но рядко и се отдаваше случай, заради нощния живот, който водеше. Високите и токчета стъпваха леко по асфалта и хората я заглеждаха с нескрита наслада, но тя не ги виждаше. Просто сияеше...

Така и не забеляза как се сблъска с млад мъж, който вървеше зачетен в сутрешния вестник, точно пред нея. У двамата настъпи смут и притеснение. И двамата започнаха да се извиняват един на друг. Когато се усетиха и двамата се засмяха. Тя го отмина и му пожела приятен ден. Едва беше направила няколко крачки, когато той я настигна:

 -   Хей, казвам се Стив, искаш ли да изпием по кафе...? На ъгъла има страхотна сладкарница? - Беше изчервен до ушите и по всичко личеше, че не е правил подобно нещо до сега.

-   Защо не... Викай ми Рокси.

Час и половина по-късно и двамата все още стояха в сладкарничката на ъгъла. На няколко кафета и шоколадови кифли, не спираха да говорят. Сякаш не се бяха срещали от безкрайно много време и всъщност едва се познаваха, но имаха безброй общи теми. Кино, музика, книги... Смееха се един на друг, отпуснати и безгрижни.

След закуска отидоха в парка... направиха си пълна разходка. Седяха на пейките, наеха си и лодка за разходка из езерото. Стояха там целия следобед. Стив никога до сега не се бе чувствал така. Беше влюбен в нея от мига, в който я видя. После отидоха на кино... на пицария... и накрая отидоха в неговия апартамент. Той започна бавно да я целува по лицето и врата, а тя обгръщаше тялото му с ръцете си. Червената рокля бавно и плавно се изниза от тялото й... Любеха се през цялата нощ. Към 4 часа сутринта уморени, те стояха безмълвно един до друг.

Той я гледаше в очите леко, а тя стоеше леко усмихната в прегръдките му. Тогава Стив я попита:

-   Кажи ми, Роксан, защо красив диамант като теб продава тялото си и губи вкуса на живота?

Тя се смути леко, но умело го прикри. Бяха и задавали този въпрос и преди. Защо се беше продала на парите? Изправи се леко и погледна настрани, усмихна се леко и каза:

-   Онова, което загубих, го загубих преди много, много време и то не беше направено за този свят. Не беше създадено за този свят...

Повече не си казаха нищо. Заспаха и двамата, а когато на сутринта той се събуди, нея вече я нямаше... Беше си тръгнала и единственото нещо, което беше оставила, беше банкнота от 20 долара на леглото, до него. Роксан беше платила за услугите му и си беше заминала. Това разби сърцето му и го превърна в изгубен диамант. Живееше лъскав живот, разбивайки всичко ценно за другите около него. Защото то не беше създадено за този свят...

... Красив отвън, празен отвътре.